Дясната му ръка остана свободна. Целуна я и докосна нежно лицето й с пръст. Чувстваше го по цялата дължина на тялото си — галещ гърдите й, после надолу по корема и бедрата. Отново тръгна нагоре, обгръщайки с длани гръдта й, търкайки зърната с усилващ се натиск между палеца и показалеца си. Бореше се да освободи китките на ръцете си. Той сам ги пусна. Отново положи длани на раменете му, погали плътта му, заби нокти, но по-леко. Той отдръпна устни от нейните, дотолкова, че да я погледне. Сърцето й щеше да се пръсне. Тялото й трепереше. Той не каза нито дума. Също и тя. На челото му падна кичур мокра коса. Той се наведе над нея, огнените му устни накараха пулса на шията й да затупти бясно. Не мислеше за влажната земя под себе си или за топлата задушна нощ, за благоуханния аромат на въздуха или за това, че хиляди войници янки спяха наоколо. Докосването му съживяваше и възбуждаше сърцето, душата, сетивата й. За момент си помисли, че това не се случва, че се беше отдала на някаква странна еротична халюцинация. Но допирът му беше толкова истински. Пръстите му се плъзнаха и стигнаха венериния й хълм, рошейки мекия триъгълник. Все по-дълбоко, и по-дълбоко. Проучващ, търсещ… откриващ.
Накрая Риса извика, притисна се към него, допря лице до рамото му и впи зъби в кожата му. После прокара нежно език по ухапаното място. Трябваше да спре, но не можеше. Пръстите му се размърдаха вътре в нея. Устните му блуждаеха по гърдите й, горещи и влажни, езикът му се плъзгаше по кожата, върхът му си играеше с втвърдените крайчета на зърната.
Джером нахлу в нея, изпълвайки цялата й същност със силен тласък, изгарящ дълбоко в утробата й. Ръцете му придържаха тялото й, движейки хълбоците, притискайки я още по-близо. Тя усети влажната, мека като възглавница трева под гърба си и струящия нощен бриз по сгорещената си кожа. Телата им блестяха от пот. Движенията му ставаха все по-груби, и по-диви, по-застрашителни. Движеше се безмилостно, със светкавична скорост. Очите му бяха като кобалтови острия, пронизващи я при всеки нов тласък. Риса изкрещя, удряйки го с ръце по гърдите, обзета от сладкия пристъп на оргазма. Звездното небе внезапно се превърна в натрошен кристал, посипа се, разтърсващ я из основи. Държеше го здраво, докато той достигна своя оргазъм, изливайки се с мощни тласъци вътре в нея.
После се отпусна до тялото й, а бронзовите му рамене лъщяха от пот, гърдите му се издигаха и спадаха учестено, докато полека всичко утихне. Изведнъж лятната нощ стана доста хладна и Риса усети полъха на бриза върху голото си тяло.
— Забрави да викаш за помощ — каза Джером след миг.
— Не ми даде време. Но мога да го направя и сега — напомни му тя меко.
Разтърси глава срещу влажната земя и се вторачи в небето.
— Нямаш право да се гневиш.
— Ти ме отвлече. Освен това…
— Те похитих и обезчестих! — промърмори той, намествайки се по-близо до нея, но тя се отдръпна. Подпря се на лакът и го огледа нерешително.
— Това не е война между мен и теб — рече Риса.
— Наистина ли? Е, мис Магий, мисля, че е време да се предадеш или ще платиш скъпо за стореното.
Тя учудено повдигна вежди, объркана от злобата в неговите думи. Отново разтърси глава, ресниците покриха очите й. Обхвана я паника заради неочаквания му гневен изблик. Каква ли беше причината за силното му презрение? Беше я издирил, за да й отмъсти. Само трябваше да извика за помощ, и щяха да го отведат в полевия затвор на минутата. Но не можеше да извика за помощ!