Риса остана безмълвна, после дълбоко пое въздух. По устните му заигра лека усмивка.
— Всъщност знаеш ли, че викаше? Беше очарователно.
— О! — изкрещя тя с внезапна ярост в гласа си.
Опита се да го удари с юмрук, нахвърляйки се отгоре му, но той беше подготвен и успя да се качи върху нея за пореден път. Затисна ръката й, гърдите й се надигнаха от напрежение и гняв.
Той учудено повдигна вежди.
— Без заплахи, мис Магий, става ли?
— Можеше да убиеш баща ми. А нищо, което кажеш или направиш, не би струвало колкото смъртта му!
Той се усмихна, искрено възхитен.
— Така или иначе ще си платиш — предупреди го тя. — Обграден си от янки. Отвсякъде. Няма нужда да правя каквото и да било. Ще те хванат!
— Може би. А може би не.
— Не знам какво си мислиш, че съм направила.
— Знаеш какво си направила. Бях очернен и семейството ми беше заплашено. Ще открия истината и няма да ме заплашват повече.
— Ти си този, който заплашва.
— Имай предвид, че изпълнявам всяка своя заплаха. А ти носиш голяма част от отговорността за случилото се.
— Не съм отговорна за нищо! Ти имаш за какво да плащаш, мистър!
— Тази война още не е свършила — не се предаваше Джером.
— Не, не е! И те предупреждавам, ако не се махнеш от очите ми и не изчезнеш…
— Не още.
— Не още?
— Още веднъж.
— Още веднъж? — повтори тя разсеяно, после изохка. — Ти си си загубил ума, ужасен си. Няма да…
— Нали това е целта на изнасилването?
Не беше сигурна дали й се иска да се засмее, или да го разкъса. Но очите му бяха дяволски сериозни, ръцете му я обгръщаха властно. Напрежението в него беше възбуждащо, както през цялата нощ.
— Още веднъж — прошепна той.
Знаеше как да прави любов. С ярост или без. От самото начало Риса бе запленена от него. Разбира се, не беше влюбена, но…
Но някаква уникална нишка свързваше и двамата в златна мрежа. Очите му не можеха да се сравнят с ничии други. Обожаваше чертите на лицето му, характерните индиански скули и жълто-бронзовия тен на кожата, червеникавите оттенъци в косата му.
Гневът беше това, което ги свързваше. Но това нямаше значение.
Когато я докоснеше, тя се превръщаше в огън. Когато я любеше, тя знаеше, че никога не би пожелала друг мъж. И въпреки това само пълната лудост ги събираше заедно.
Бяха врагове. Но тя очакваше дете от него.
И все пак…
Отново забрави за всичко, потънала в нарастващото желание, виещо се на спирали по цялото й тяло. И отново самата нощ сякаш експлодира от тяхното удоволствие. Лежеше в обятията му. Не осъзнаваше, че половината съюзническа армия можеше да връхлети отгоре им.
Този път не издаде нито звук, докато потреперваше, потъвайки в бездната на страстта. Лежеше в прегръдките му, притихнала, съзнаваше, че той я гледа. Чудеше се какво мисли, но не го попита. Знаеше, че няма да отговори.
Затвори очи, напълно отмаляла, макар и доволна от него.
След малко отвори очи, но той си бе отишъл и тя остана сама сред боровете.
14
В началото на октомври Джером стоеше на носа и наблюдаваше движението на кораба, порещ водите на Атлантическия океан в северна посока. Флагът беше замаскиран, защото на борда имаше няколко оръдия.
Идваха от Бермудските острови, където пристигаха всички обещани провизии от Англия. Беше изминало доста време, откакто Джером не се бе качвал на кораб.
И сега беше жаден за сражения.
Времето, прекарано на сушата, продължи много по-дълго, отколкото си бе представял. Информацията, която събра в съюзническия лагер, се оказа много полезна и потвърди онова, което генералите на Конфедерацията вече знаеха. На изток лятото се влачеше дяволски бавно — редяха се битка подир битка и откакто се чу, че ремонтът на „Лейди Варина“ ще се проточи по-дълго от очакваното, Джером реши да остане при брат си, поемайки кавалерийски задачи. Той бе способен да се промъква в места, където друг трудно би успял. Като морски офицер, очакващ завръщането си на кораба, Джером беше основно наемник на свободна практика, стараейки се да бъде полезен на армията си. Най-често го изпращаха да пренася информация между войските и това му се струваше приятна работа. Успя да провери слуховете, стигнали до генерал Лий, че армията на Маклелън се придвижва по вода, за да подкрепи генерал Поуп. Знаеше добре, че в генералския план беше замислено да се използва планината Кларк, за да се разположат батальоните и да се атакува източният фланг на Поуп. Да препречи пътя на армията на Маклелън, целяща да го подкрепи и да отреже пътя му за отстъпление към Вашингтон.
Адютантът на Джеб Стюарт беше хванат с екземпляр от военния план, който даваше достатъчно време на войниците му да се отдръпнат. После армиите им се срещнаха насред Рапаханок. Лий проучваше за уязвимо място. При едно от нападенията на щаба на Поуп беше пленена станцията на Катлет. Джером беше заедно с бунтовниците, които трябваше да върнат сведенията за федералните подкрепления, които скоро щяха да се влеят в армията на Поуп, увеличавайки числеността й до хиляда и триста души и да се срещнат с петдесет и пет хилядната войска на Лий. Генералът реши да раздели армията си на части — разчиташе на паниката, която би настъпила, ако заплаши федералните позиции и пътя си към Вашингтон.