Иън Макензи беше войник. Беше свикнал с войната, но тя започваше да става непоносима. Той имаше жена, дете, а чакаха и второ. С жена му се обичаха. Но ето че вече месеци не беше виждал нито нея, нито детето, нито родната Флорида. Може би щеше да успее да убеди висшестоящите, че на тамошния фронт би бил по-полезен. Затова и бе дошъл във Вашингтон. Но усилията му не бяха успели; положението навсякъде бе отчайващо и генералите не можеха да се лишат от нито един войник, пък под какъвто и да било предлог. Все пак Иън получи разрешение за отпуск. Докато се приготвяше да замине обаче дойде пратеник на генерал Ангъс А. Магий, който го викаше при себе си. Иън веднага се запъти натам, доволен да види отново стария си началник и приятел. Но едва беше влязъл в резиденцията му, когато домакинът влетя разярен в салона.
— Генерале… — започна Иън, но един здрав юмрук в челюстта му затвори устата. Той смаян потърка лицето си.
— Сър…
— Не ме наричай сър, Макензи, ти ми беше като роден син! Топлех те до сърцето си, мислех да те оженя за Риса, това щеше да ме направи щастлив. Ти взе друга, а и изборът си беше твой, но как смееш даже след това да използваш дъщеря ми така безчестно!
— Генерале — отвърна Иън, внимателно опипвайки челюстта си, — с радост бих отговорил на тези обвинения, но нямам и най-малката представа за какво говорите. Съвсем скоро разбрах, че Риса е заминала при приятели в Англия…
— Именно! Без да си направи труда да сподели трудното си положение с мен!
— Трудно положение ли…
— Имам си начини да научавам истината! — избухна Магий със святкащи от гняв очи.
Значи Риса… чакаше дете? — почуди се Иън. Невероятно. То не беше негово, значи…
— Може пак да ме ударите, сър, ако от това ще ви стане по-добре — предложи учтиво Иън. — Но се боя, че…
Той спря. Братовчед му не беше изнасилвач, нито прелъстител на невинни момичета. Каквото и да пишеха вестниците, той дяволски добре знаеше, че Джером никога не би насилил Риса Магий, нито пък друга жена. Обратното, те сами се лепяха за него.
Така че… какво беше станало?
Очевидно и генерал Магий мислеше за същото.
— Ще го убия! Този твой незаконороден, проклет братовчед! Лично ще го намеря и ще му изтръгна сърцето! — гласът на Магий трепереше.
— Сър, познавам братовчед си и при нормални обстоятелства вие пръв бихте се убедили, че е в правото си да се бие за родната си земя. Той върна Риса веднага, щом това се оказа стратегически възможно…
— Сърцето му! Ще го изчопля от гърдите му, ще го опека и ще си нахраня кучетата с него!
— Сър — учтиво го прекъсна Иън. — Не мога да повярвам, че Джером е отговорен за това. Скоро чух слухове, че е срещнал някаква млада жена в Чарлстън и явно й е предложил годеж. Разбрах, че е истинска красавица от видно южняшко семейство. Риса му беше бясна, но беше и честна с нас. Братовчед ми не се е отнесъл по никакъв начин брутално или непочтено с нея. Знам го. Може би…
— Може би какво? Инсинуации срещу дъщеря ми ли правите?
— Не, сър, знаете, че я обичам…
— Значи я обичате!
Иън пое дълбоко дъх — и на него се прииска да изтръгне сърцето на Джером.
— Риса ми е приятелка, и то една от най-добрите. Но може би просто се е влюбила в някой друг и никой от нас не знае за това.
— Хммф! — изпръхтя Магий и присви очи. — Тя ме напусна, Иън. Без дума да каже за положението си. Не ми ли вярва вече? Не знае ли колко я обичам? — гласът му беше отчаян.
— Не е искала да ви нарани, сър.
А може би се е страхувала и за нечие сърце, което би могло да бъде изчоплено, опечено…
— Сър, ще ми се доверите ли да проуча какво всъщност се е случило?
Магий го гледа дълго, без да продума. Беше гневен и дълбоко наранен.
— Иън, Риса пътува към Лондон, а аз се връщам на бойното поле. Само господ знае къде ще ни отвее вятърът. Да, ще ви се доверя. Но ако този проклет незаконороден…
— Всъщност вуйчо ми е незаконороденият, сър — поправи го Иън с предупредителна нотка в гласа.
— Ако я е наранил по някакъв начин, ще го нарежа на филийки! — закле се Магий.
Иън се сбогува. Не му се щеше да казва на генерала, че ако се стигнеше до съревнование на силите, Джером спокойно щеше да го нареже на кубчета.
Но дори тогава братовчед му не би се държал така дивашки.
Не беше лесно да се реши да напусне Америка, но Риса чувстваше, че не е имала друг избор. Смяташе да се върне възможно най-скоро. Не можеше да понесе да нарани баща си. Всъщност беше смятала да пише на Джером Макензи за положението си, но последната им среща я беше накарала да се съмнява в способността си да го преценява. Както и да е. Беше решила да роди при приятели в Англия или Шотландия, а когато войната приключеше…