Какво тогава? Как щеше да обясни бебето на баща си и на всички останали? Може би би могла да каже, че е осиновила сираче от войната… Не, не, тя искаше това дете и не можеше да понесе да започне живота му с лъжи.
Така че Риса се бе качила на кораба за Лондон и смяташе да поеме живота си в свои ръце. Но явно господ е имал нещо против.
Когато видя „Лейди Варина“ на хоризонта, тя веднага разбра, че Джером Макензи ще завземе кораба. Успя да се скрие добре, когато хората му нахлуха на палубата, но докога можеше да продължава това? Единственото, което й оставаше, бе да приеме предложението на лейтенант Уейлън — бягство през нощта. Напълно осъзнаваше риска, но от друга страна…
Когато всички заспаха, бегълците се прокраднаха на палубата. Спасителната лодка се спусна безшумно във водата. Трите тъмни фигури се наместиха вътре и лодката потегли, без да забелязва, че друга една лодка ги следва на известно разстояние.
— Мили Боже! Този човек наистина е самият дявол! — извика капитан Бригс.
Риса усети как сърцето й спира.
— Не може да бъде! Не е възможно! — избухна лейтенант Уейлън.
— Вие там, янките, спрете! — долетя до тях гръмък глас.
— Никога, сър! — извика лейтенантът.
— Уейлън, не ставай идиот! Нали могат да те застрелят, преди да мигнеш? — прекъсна го отвратен Бригс.
— Не! Ще се бием! — настоя Уейлън.
— Казах ви, че не искам повече кръв! — протестира Риса. — Лейтенанте…
Но за тяхно смайване, лейтенантът беше скочил на крака и стреляше. Отсреща веднага долетяха ответни изстрели.
— Седнете, за бога! — изрева капитан Бригс, но беше късно. Лодката се залюля и се преобърна за миг. Риса усети, че потъва — дрехите й бяха твърде тежки. А в наметалото си беше зашила и всичкото сребро, което носеше със себе си. Тя зарита. Успя да изуе ботушите си и изплува на повърхността. Недалеч от себе си видя лицето на Джером.
— Пак ли плуваме? — попита учтиво той.
— Върви по дяволите, Макензи!
— Не си падам по тях — отвърна той и й подаде ръка. В друг случай не би я поела за нищо на света, но сега щеше да умре и…
Джером сграбчи протегнатата й ръка и я изтегли в лодката си.
— Не осъзнаваш ли какво щеше да направиш? — кресна й той.
— Тези идиоти щяха да преобърнат лодката рано или късно. Ако не бях тук…
Тя се сви в ъгъла и замълча. Нямаше да подхранва арогантното му самочувствие.
— И въобще какво търсеше на този кораб?
— Е, сър, родната ми страна е пълна със змии, които могат да ти вгорчат живота. — Тя му хвърли остър поглед и изведнъж от устните й се откъсна една гигантска лъжа. — И ако искате да знаете, щях да се женя!
— Сериозно? Колко любопитно. Интересно дали човекът знае какво си взима на главата.
Обзе я странна паника. Дали знаеше?
— Любяща съпруга, разбира се.
— О, да, опитна в любенето, без съмнение.
Тя закипя от гняв.
— Годеникът ми, сър, е английски джентълмен, който ме обича и знае, че онова злощастно отвличане не е било по моя вина.
— А, да.
— Не гребете, капитане — заяде го тя. Той гневно заби веслата във водата и лодката се понесе.
— Така че той ще разбере, а?
— Естествено. Може дори да оцени опитността ми, както годеницата ти твоята.
— Годеницата ми ли? — прекъсна я той.
— Четох във вестниците. Томс… Томкинс… Е, нещо такова. Любимата ти от Чарлстън.
— А… Жанин.
— Ах, Жанин — повтори тя сухо.
Лодката спря до кораба и една стълба се спусна до тях. Риса я сграбчи почти с отчаяние и се изкатери на палубата.
— А сега я отведете в кабината ми! — нареди Джером.
Тя се огледа. Тук бяха моряците, които познаваше толкова добре.
— Благодаря ви, господа, но знам пътя.
Тя вдигна глава и ако не жвакаше на всяка стъпка, би се оттеглила с истинско достойнство.
На другата сутрин Джером я събуди. Невероятният му силует рязко се очертаваше в мрака.
— Облечи се — каза й рязко той. — Уредил съм да те заведат до Сейнт Огъстин.
Тя кимна, смаяна от разочарованието, което я обзе. Значи така смяташе да се отърве от нея? Но какво ли бе очаквала?
— Благодаря — хладно отвърна.
Той се приближи към нея.
— Ще те оставя на грижите на Алена. Трябва да запазим живота ти. Ако беше тръгнала с онези идиоти, щеше да умреш.
— О, така ли? Капитане, арогантността ви няма граници. Както и да е, ще се радвам да видя отново Алена.
— И не се опитвай да избягаш. Тя знае как да ме намери.
— А брака ми?
— Ами просто ще трябва да го отложиш.
— Ами твоят брак?