— Вие казвате, че е невинен.
— Да, твърдя го.
Джером я наблюдаваше мълчаливо. Само ме предизвиква, помисли си тя. Силно я блазнеше идеята да го удари с всичка сила — само благоприличието й попречи да го направи. Заповяда си да остане спокойна. Как бе възможно Иън да има такъв ужасен братовчед?
Риса кръстоса ръце върху гърдите си.
— Е, признавам, че всичко е доста относително. Не искам този младеж да увисне на бесилката, както и не желая да ви държа тук затворена, но просто нямам друг избор. Не мога да ви пусна да си вървите — знаете прекалено много. От друга страна, трябва да намеря Иън и Алена. Не ще допусна да станете причина за кръвопролитие между нас. Е, изясних ви ситуацията и сега вече можем да преговаряме.
— Да преговаряме? Не разбирам.
— Тогава помислете по въпроса. Умна жена сте, макар снощните ви прояви да поставят под съмнение този факт.
— Как смеете! — изсъска Риса злобно.
— Мога ли да довърша?
— Само ако ме уверите, че няма да падне и косъм от главата на Фин!
— Не мислите ли, че вече е твърде късно?
Търпението й се изчерпа. Искаше й се да удуши този нещастник, само чувството на вина към Фин я накара да замълчи.
— Искате да спасите живота на приятеля си, нали? Тогава ще сключим сделка. От вас се иска само да стоите кротка като агънце и да не създавате напрежение в семейството ми. Закълнете се, че когато се върна, няма да се хвърлите в обятията на братовчед ми, молейки за помощ. Разбрахте ли?
Кръвта се отдръпна от лицето на Риса и свеждайки поглед, тя продума:
— Не можете да убиете човек само защото отказвам да ви съдействам.
— А вие не можете да ми нареждате какво да правя и какво не — беше категоричният му отговор. — Във война сме, мис Магий, а на острова е още по-напечено. Не само животът на приятеля ви е в опасност. Ако се оплачете на Иън, ще ни докарате много по-големи неприятности. И въпреки че братовчед ми е враг, от когото се страхувам, сигурен съм, че и той не би искал да ми се изпречи на пътя. Ако наистина искате Алена да оцелее, а кръвта на Иън да не бъде пролята напразно, вслушайте се в съвета ми.
С тези думи той тръгна към вратата.
— Чакайте! — извика тя отново.
— Сега пък какво?
— Жив ли е Фин?
— Да.
— Закълнете се.
Изгледа я кисело:
— Заклевам се.
— А как мога да ви вярвам?
— Нали ме накарахте да се закълна? Дадох ви дума.
— Вашата дума! А досега само се преструвахте, нали?
— Не съм се преструвал, мис Магий. Вие ме мислехте за друг човек. Винаги държа на думата си. А вие?
— Какво аз?
— Ваш ред е да се закълнете, че няма да създавате проблеми.
— Но… не мога… не знам.
— Сигурен съм, че приятелят ви много ще се разстрои, като разбере, че сте се поколебала да спасите живота му.
— Проклет да сте, Джером Макензи! — Нищо не искаше да му обещава. — Както желаете! — надяваше се, че това ще му бъде достатъчно.
Но явно грешеше.
— Моля?
— Съжалявам. Много съжалявам.
— Мис Магий, дайте ми думата си!
— Добре! Имате я!
Той кимна, оглеждайки я подозрително.
— Не забравяйте, че аз държа на своята дума. Същото очаквам и от вас. А сега ме чака дълъг път. Трябва да побързам, ако искам да ги открия живи и здрави.
— Но аз не мога просто да седя тук като затворник.
— Тогава недейте. Молете се да намеря Иън и Алена. И двете с нея сте избрали да играете опасна игра.
С тези думи Джером хлопна вратата зад себе си и я остави сама. Поспря се за малко, усещайки как целият трепери. Проклета война! Горчиво съжаляваше, че е взел страна в нея, съжаляваше и Алена, за това, че беше такава самонадеяна глупачка. Стана му съвестно, че те с Иън бяха врагове. Проклинаше дори самоувереното червенокосо същество в съседната стая. Без малко да я убие. Много се уплаши, когато при опита си да я задържи в лодката, тя си беше ударила главата. За щастие остана жива. Едва успял да поговори с нея, тя го сбърка с Иън и разби на пух и прах всичките му планове да превземе „Салемската девица“.
Ето че вече познаваше Риса. Жената, за която Иън възнамеряваше да се ожени, преди да се намеси съдбата. „Остави това на Иън“, рече си той сърдито. Риса беше красива, страстна и необуздана като самия дявол. Изглежда, все още бе влюбена в братовчед му, но сега беше негова заложница и застрашаваше сигурността на всички наоколо. Родителите на Джером бяха принудени да изоставят дома си на север, за да се грижат за къщата на Алена — изпитание, което поеха, тъй като останалите от семейството воюваха от двете страни на фронта. Ако Риса спечели благоразположението на майка му или потърси сестра му за помощ, наистина ще навлече големи неприятности на семейството. Положението беше изключително напрегнато. Но сега това нямаше значение, помисли си той мрачно. Трябваше да бърза.