— Това не те засяга.
— Животът ми също не те засяга, капитане!
— Не се опитвай да заминаваш.
— Ти няма да победиш в тази война!
— Но ти ще се научиш да се подчиняваш.
— Не и докато си жив!
— Ще видим, мис Магий.
С тези думи той я остави. Риса с гняв осъзна, че очите й бяха пълни със сълзи.
Близо до брега на Сейнт Огъстин Джером забеляза познат кораб. Братовчед му Иън! Нима сега трябваше да се бие със собствения си братовчед?
— Капитане, един човек иска да ви види!
Джером погледна към долната палуба. Там стоеше Иън. Развеселен, Джером тръгна да го посрещне. За негова изненада, вместо братска прегръдка, роднината му го поздрави с едно здраво кроше в челюстта.
— Какво, по дяволите, правиш? — извика Джером. — Братовчеде…
— Извинявай, трябваше да те ударя по-силно.
— Иън, ти напълно си откачил и кълна се, че…
— Генерал Магий говори е мен, Джером. Изглежда, подозира, че дъщеря му е бременна, и обвини за това мен! Прекрасно знам, че не съм отговорен за това, но и аз получих един от тези — Иън потърка челюстта си при спомена.
— Бременна ли…? — смаяно запита Джером. — Искаш да кажеш, че Риса…
— Да, Риса чака дете. И, както казах, то не е мое. Затова реших, че трябва да знаеш. Не би трябвало да съм тук с този кораб, но реших, че новината ще те заинтересува.
— Господа! Престрелката ще започне всеки миг! — долетя до тях гласът на топчията.
— Трябва да се разделим — каза Джером. — Благодаря ти, Иън.
— Детето твое ли е?
— Да.
— Капитан Макензи! — извика пазачът. Джером се забави за миг.
— Ще видиш ли скоро жена си? — попита той.
— Да, тази вечер.
— Добре, предай на Алена да ме чака. И да не казва нищо на Риса.
— Добре.
— Офицер Макензи!
— Трябва да вървя, Джером. — Братовчедите се прегърнаха набързо и двамата слязоха от палубата.
Значи Риса беше бременна. Бременна с неговото дете!
Когато Риса пристигна в града, една карета я взе и я отведе до къщата на офицер Макензи. Там я чакаха Алена и Фин Макълоу. Тя ги прегърна сърдечно, развеселена от напредналата бременност на приятелката си. Чак после забеляза и третия човек, който стоеше там.
— Риса, това е доктор Теър Крипт — каза Алена. Крипт беше млад, хубав и леко префинен, и се усмихваше приятелски.
— Разбрах, че имате медицински умения, мис Магий. Може би ще ми помогнете във всекидневната борба със смъртта?
— Разбира се, сър — Риса погледна критично Алена. — А пък аз си мислех, че ще се държиш прилично, ще прегърнеш майчинството и изобщо ще си седнеш на задника. Какви са тези военни доктори?
Алена се разсмя.
— Мисля, че мога да съчетая двете неща достатъчно добре. А сега ела да видиш кръщелника си!
В къщата Алена подаде на Риса бебето си — нейния кръщелник. Младата жена усети непознати дотогава тръпки, когато пое малкото същество. Дали и нейното дете щеше да прилича на рода Макензи с тази гъста тъмна коса и изразителни очи? Майката взе Шон от ръцете й и го сложи да спи. Тримата с доктора отидоха да вечерят.
— Ти разбра ли за Тийла? — попита я Алена, когато седнаха на масата.
— Тийла ли?
— Майката на Джером. Разкошна силна жена. Чака дете и ние се тревожим за нея.
— Майката на Джером чака дете?!
— Да. — Алена я погледна. — Случват се такива неща.
— Знам, но… — промърмори Риса и наведе очи. Трябваше да й каже. Това беше най-добрата й приятелка. Но не можеше.
Алена стана и я прегърна.
— Сигурна ли си, че се чувстваш добре тук? Ела да ти покажа стаята ти.
— Благодаря. Всичко е чудесно.
Алена я целуна по бузата и се усмихна странно. Риса се почуди защо не е способна да й каже истината. Все пак и Алена знаеше нещичко за мъжете от рода Макензи.
Късно през нощта някакъв шум я събуди. Тя седна в леглото, обзета от паника. Една ръка запуши устата й. Тя почувства топлината на нечие тяло, но преди да припадне, чу шепота на Джером и си пое отново дъх.
— Не викай. Аз съм.
Той я пусна и стана. Беше без риза, без обувки, само по впити бричове. Тъмната му коса се къдреше по раменете.
— Точно затова би трябвало да пищя — отвърна му тя. — И си глупак, ако си мислиш, че няма да го направя. Отвлече ме, насили ме, нападна кораба ми, а сега нахлуваш в спалнята ми в един опасен за теб град. Как да не пищи човек…
Риса ахна, защото той светкавично сграбчи завивките й и ги отметна. Тя седна, възмутена до дъното на душата си.
— Да знаеш, Макензи, наистина ще викам! Въпреки уважението си към семейството ти…
— Ставай.
— Да ставам ли? Идиот! Сейнт Огъстин е град на Съюза! Не знаеше ли? Не можеш да ми заповядваш, не!
Въпреки протестите й той я изправи на крака. Очите му я разглеждаха най-подробно.