— Фин, така ми е добре! — увери го Риса.
Седмица по-късно баща й, все още накуцващ, но в много по-добро здраве, се върна във Вашингтон, като й поръча строго да го последва, колкото може, по-скоро. Тя му обеща, но не му каза точно кога ще тръгне.
Три дни след като генералът замина, на вратата й почука млад куриер, облечен с военен шинел, който й съобщи накратко, че „Лейди Варина“ ще отплава за Бискейн Бей следващата нощ. Тя му благодари и видя как той изчезна в нощта. Потрепери, огледа се наоколо и сякаш й се стори, че някой я наблюдава. Но нямаше никого.
Войната продължи с променливо темпо, докато суровият зимен студ скова цялата земя. Започнаха подготовката за пролетните военни действия. На западния фронт един генерал на име Грант, известен с множеството си победи за разлика от останалите офицери от Севера, бе взел на мушка Виксбърг в щата Мисисипи.
На изток армията на Потомак започна набези срещу Фредериксбърг, Вирджиния — приятен и проспериращ град между Вашингтон и Ричмънд.
Отведоха Джером в затвора Олд Капитол — в сърцето на Вашингтон, окръг Колумбия. Информацията там бе леснодостъпна — още през първите седмици на неговото затворничество, което макар и в самостоятелна килия, не му се стори толкова тежко, колкото неизменното чувство, че е пълен глупак. Яростта му към Риса не отслабна, а продължаваше да кипи в него — като зло, бълбукащо в адски казан. Олд Капитол не беше приятно място. Целият беше порутен и гъмжеше от плъхове. Но се намираше в центъра на Вашингтон и бе населен не само с политици, а и с хиляди граждани и добри християни — мъже и жени, които не биха позволили омраза към враговете, защото много от тях им бяха приятели и роднини.
В крайна сметка слухът, че Джером е арестуван, стана публично достояние и янките вече не го криеха. Килията му бе три метра широка и също толкова дълга. Имаше легло с груб сламен матрак и счупен стар умивалник. Джером неизменно обхождаше своите три метра и бе благодарен, че след първоначалния период вече му позволяваха да се събира с останалите бунтовнически затворници в една обща стая по няколко часа всеки ден и не се хранеше отделно. Храната включваше стандартната дажба, но повечето бунтовници, които се отнасяха с уважение към Конфедерацията, признаха, че порциите са значително по-големи от тези в армиите на Юга. Имаше много по-лоши затвори, и Джером го знаеше. Хората говореха за някакво място в горската част на Ню Йорк, където умирал един на всеки четирима затворници, но, разбира се, затворниците нямаха доказателства, че е истина, а охраната им често знаеше още по-малко.
Джером бе уважаван от останалите затворници и заемаше ключово място във вземането на решения между офицерите, макар капитанският му чин да бе по-нисък от този на повечето от тях. С изненада установи, че янките не го мразеха. Една нощ получи тенджера с пикантна яхния от жената на един пазач. Тя му каза, че това е, задето се е отнесъл справедливо с екипажите на превзетите кораби — като истински благородник. Още през първите дни на войната Джером бе уредил по-малкия брат на жената на пазача да бъде откаран на един от Бахамските острови, откъдето да го прибере кораб на Съюза. Ето защо тя му беше много благодарна. Отношението й го разчувства, защото никога не се беше замислял, че войната им дава правото да станат убийци. Но може би именно такива бяха станали.
Повечето надзиратели бяха почтени мъже, опитващи се да преживеят войната. Някои от тях бяха уморени от нея и предпочитаха Северът да признае Юга и всичко да свърши. Сред тях обаче имаше и садисти. Хора, които не се колебаеха да прекатурят с ритник нечия затворническа дажба. Дразнеха ги с клюки за семействата им и със задоволство им съобщаваха за смъртта на баща, син, брат или приятел.
През първите седмици в затвора Джером спеше рядко. Шумоленето на плъховете, които ръфаха стените и тичаха по пода, го подлудяваше. През повечето време той правеше заплашителни движения и успяваше да накара гадинките да се върнат обратно в своите дупки. Но един особено самонадеян плъх не се криеше дори когато Джером го замеряше с ботушите си или с купата с храна. Накрая стигна дотам, че се покатери на гърдите му, докато той спеше. Джером кръсти плъха Борегард и му даваше остатъците от храната си всяка вечер: Нуждаеше се от нещо, за да убие скуката и да оцелее.
Дните се превърнаха в седмици. Чу за придвижването на войските из страната, изучаваше стените на килията, зарешетените прозорци и двора, където правеха упражнения за някакви средства за бягство.