От него се разнесе апетитна миризма. Дженифър постави таблата на една от подпорите на леглото с изящен жест.
— Прясна риба, гарнирана с резенчета тропически плодове. Хляб, салата от домати и лимонов пай, приготвен специално от малките лимонови дръвчета на остров Беламар. Джером настоя да опиташ и бялото вино, с рибата върви добре.
— Няма ли да ми правиш компания? — започна Риса, но внезапно млъкна, защото в къщата се разнесе пронизителен вик.
— О, скъпа, опасявам се, че това е Антъни, синът ми — засмя се Дженифър. Добър апетит! — Усмихвайки се топло на Риса, сякаш тя наистина беше гостенка в къщата, младата жена изчезна, оставяйки вратата отворена. Риса побърза след нея.
На прага се появи същият моряк. Вратата се затвори. Проклинайки, Риса се вторачи в нея. Каква благодарност за доброто приятелство! После я ритна, обърна й гръб и се облегна на нея, изкушена от мисълта, да хвърли подноса с храната на пода.
Но изведнъж осъзна, че умира от глад. Седна на леглото, огледа подноса и опита от рибата. Беше много вкусна. Изяде я до половината и жаждата я накара да посегне към виното.
Поколеба се. Гостоприемството на Джером. Искаше й се да го удави в чашата. Отпи глътка, после още една. Виното също беше много хубаво. Просто прекрасно. Бунтовникът явно имаше вкус. Е, нищо чудно — все пак беше от рода Макензи — макар и от дивашкия клон на родословното им дърво.
Когато свърши с обяда, си помисли, че занапред ще е важно да се храни добре. Трябва да бъде силна, за да успее да избяга. Постави подноса върху раклата, и отново закрачи из стаята. Това, което чу снощи, беше изключително важно. Направи каквото можа за Алена. Сега трябваше да се добере до своите сънародници и да предотврати нападението над „Салемската девица“.
Продължи да обикаля из стаята, а в главата й се въртяха какви ли не мисли. Изведнъж усети, че й се завива свят. Едва се добра до леглото, светът около нея се завъртя и потъна в мрак.
Падайки на меката завивка, Риса се зачуди с досада как ще избяга оттук, след като дори не може да се изправи.
Точно така. Беше невъзможно да избяга.
Чувстваше се като упоена. Сигурно е имало приспивателно във виното.
Стори й се, че някъде далеч в къщата се отвори врата. Помъчи се да разтвори очи.
— О, тя спи — прошепна мек женски глас.
— Да, наистина — отвърна друг глас, дълбок и дрезгав. На Джером Макензи. Беше се върнал.
Риса отново се опита да се събуди. Трябваше да разбере какво става, но не можеше да повдигне клепачи. Беше като няма и дори не успя да помръдне.
— Тръгваме веднага щом се събуди.
— Горкичката! Няма да се чувства добре на бунтовнически кораб.
— Тя разбира моето положение.
— Наистина ли трябва да заминеш толкова скоро?
Вратата се затвори. Не се чуваше нищо. Риса понечи да стане, но усилията й се оказаха напразни.
Внезапно нещо изшумя. Гласове. Идваха от страната на салона. С голяма мъка Риса отвори очи. Помъчи се да стане, но главата й натежа.
— Май се справя много добре.
Въобще не се справям добре, рече си тя, но се досети, че не говорят за нея. Чуваше се Дженифър, а в отговор се обаждаше възрастна жена с меки нотки в гласа. След това в разговора се включи плътен мъжки глас и сърцето й заби лудо.
Иън беше тук! Гласът наистина беше негов. Той беше тук!
Алена явно липсваше. Отново прозвуча нежният напевен глас на възрастната жена.
— Момчета, тя ще се оправи. Раната е почистена, пулсът е нормален. Иън, погрижи се за себе си. Тя диша дълбоко и спокойно. Това е само драскотина, нищо повече.
През тялото на Риса премина вълна на облекчение, осъзнавайки, че говорят за Алена. Джером беше открил и Иън, и Алена и сега и двамата бяха тук. Също и останалите от семейството му. Не можеше да я държи повече като заложница!
С огромни усилия се помъчи да се изправи, но стаята се завъртя около нея. Отново се чуха гласове — този път от вратата. Риса чу плътния тенор на Джером Макензи, който говореше със стражата:
— Спи ли мис Магий? — попита капитанът.
— Като ангелче.
— Върни лодката с провизиите на „Лейди Варина“, а ние с още един моряк ще дойдем преди зазоряване. Какво стана със „Салемската девица“!
— Тръгнал е насам. Нашите хора настигнаха разузнавателната шхуна, както наредихте, и я закотвиха в една плитчина. Капитанът се оказа много разбран човек — предаде се веднага и ни увери, че това, което чакаме, скоро ще дойде.
— Някакви загуби? Има ли ранени?
— Един убит янки в първата схватка. Джими Майерс отнесе куршум в крака, но се отърва. Като изтрезнее, ще се оправи.
— А янките?
— На брега са с провизиите и водата. О’Хара каза вие да прецените кога да се обадите на техните хора да дойдат да ги приберат. Разбира се, това ще стане, след като сложим ръка на „Салемската девица“.