— Благодаря, сержант — каза Милс. — Сега да се върнем на самата къща. Какво друго открихте вътре?
— Ами в дневната имаше преобърнати мебели, също и в работния кабинет. На пода в кабинета намерихме ръжена, покрит с кръвта на жертвата. След това открихме тялото на пода в спалнята. На леглото имаше 9-милиметрова Берета, полуавтомат.
— Какво направихте след това?
— Докато Лейтенант Спиноза се обаждаше на Съдебна медицина, аз ръководех екипа си в правенето на снимки, събирането на проби от кръв, коса и тъкани, снемането на пръстови отпечатъци. Местопрестъпленията са обичайното ми място за упражнение.
Милс тутакси посочи и я накара да идентифицира почти две дузини проби за доказателство от дома на Нолан. Когато приключиха, Милс измъкна пистолета от кутията, в която бе сложен за съхранение и го подаде на съдебния пристав да го провери, демонстрирайки за протокола, че не е зареден и е безопасен.
— Сега кажете, сержант, лично вие ли снехте отпечатъците от оръжието?
— Да.
— Открихте ли нещо, което да може да се използва?
— Да.
— И успяхте да идентифицирате отпечатъците върху пистолета?
— Да, успяхме. Върху него бяха отпечатъците на господин Нолан, както и на обвиняемия, господин Шолер.
Още веднъж публиката зашумя от коментари. Милс със задоволство ги остави да траят известно време, преди да се обърне към Уошбърн и да му предостави свидетеля.
Уошбърн винаги бе смятал, че има в основни линии два начина за защита при обвинение в убийство. Първият беше да се представят положителни страни в делото, които сами по себе си водеха или до смекчаване, или до основателно съмнение. Този първи подход беше търговската марка на Уошбърн през годините и той бе имал изключителни постижения с него. Обикновено изслушваше всички факти и теории на обвинението и после излагаше казуса според защитата, който можеше да включва самозащита, намалена вменяемост, временно умопомрачение или някой от другите начини, позоваващи се на психичното здраве (включително ПТСР). С времето в Сан Франциско те до голяма степен се бяха превърнали в презрян обект на критика. Но дори и в окръг Сан Матео подобна силна позитивна защита често пъти успяваше да убеди съдебното жури да издаде по-лека присъда. Уошбърн смяташе, че това се дължи на дълбоко залегналото желание на хората да вярват в доброто у другите човешки същества. Даже и да ставаше дума за нещо наистина ужасно, ако имаше и наполовина приемлива причина те да са били задвижвани от сили извън техния контрол, заседателите бяха склонни да проявят милост.
Вторият начин да се спечели беше, както потвърждаваше опитът на Уошбърн, едновременно много по-труден и много по-неефикасен; това бе защита с противодействие, която оспорваше всеки факт и твърдение на обвинението. Естествено добрите адвокати-защитници правеха това автоматично, дори когато действаха със силната тактика на потвърждението, но развенчаването на едно внимателно построено обвинение никога не беше лека задача. В повечето случаи разбира се, причината беше, че обвиняемият е виновен. Освен това повечето съдебни заседатели намираха за твърде високо да прескачат летвата на доказателствата, представени от името на държавата, и да поставят под съмнение показанията под клетва на авторитетни фигури като лекари, технически експерти и полицаи.
Когато Толсън му бе отнел ПТСР, Уошбърн разбра, че ще трябва да предприеме защита с противодействие и тъкмо това го бе изпълнило с чувство на боязън. Сега беше изправен срещу втория свидетел в първия ден — жена, която нормално би освободил без кръстосан разпит, защото нямаше нищо съществено, с което да му помогне в този случай — и се беше изправил да я разпитва, залавяйки се за сламки, само за да поддържа представата за ентусиазирана, даже страстна защита.
— Сержант Делахасо — поде той, — свидетелствахте, че сте проверили къщата на господин Нолан за пръстови отпечатъци, кръв, косми и тъкани, нали така? Вашето обичайно упражнение, така го нарекохте, мисля.
— Точно така.
— И открихте съответствие с кръвта и отпечатъците на господин Нолан и господин Шолер?
— Да.
— Какво ще кажете за космите?
Откъм аудиторията се чу нещо като колективен кикот.
— Да открихме и образци от косите.
— Открихте ли и други коси, освен тези на господин Нолан и господин Шолер?
— Да, открихме косми поне от трима други индивиди.