— Ваша чест, ако позволите, бих искал да помоля за съвещание по въпроса.
Ако Милс беше започнала да се изморява да губи точки, благодарение на снижената кръвна захар, ако това бе при нея тенденцията в следобедните часове — а тялото й говореше именно за това — Уошбърн без колебание щеше да се възползва.
Сега последва една по-кратка пауза и накрая Толсън кимна:
— Много добре. Можете да се приближите.
Когато двамата адвокати се изправиха пред банката, Толсън се надвеси отгоре.
— Какъв е проблемът, Арън? — попита той.
— Ваша чест, връзката между лейтенант Лохланд и клиента ми не може да има отношение към делото. Единствената полза, която това ще донесе на обвинението е да създаде негативен образ на клиента ми. Ще разкаже това, че Ивън е бил пълен с гняв, че е излъгал началниците си, когато е влязъл в къщата на Нолан, че не се е подчинил на заповеди, може би че се е напил по време на дежурство. Няма нищо свързано с основния въпрос тук и дори ако има, то е по-скоро в състояние да създаде предубеждение, отколкото да добави някаква доказателствена стойност; все едно да отворим кутия с червеи.
— Госпожице Уелан-Мийли?
Очевидно атаката на Уошбърн по този въпрос бе попаднала в слабото й място. Но тя не беше готова да отстъпи нито една част от територията си без борба.
— Лейтенантът е враждебно настроен свидетел, Ваша чест. Мислите ли, че ще иска да свидетелства срещу друго ченге и то с което са работили заедно? Той няма да каже нищо лошо за характера на Ивън. В най-лошия случай ще каже, че има психически проблеми и все още се възстановява от раните от Ирак. А това ще извика най-малкото състрадание у съдебните заседатели. Това всъщност е част от позицията на адвоката на защитата. Как иска да прокара това чрез своите свидетели, а не го допуска чрез моите?
— Ако е наистина толкова състрадателно — възрази Толсън, — съмнявам се, че господин Уошбърн щеше да отправи възражение. Пък и ако е така, вие защо държите на него? — попита съдията. Когато Милс не можа да измисли отговор в продължение на десет секунди, Толсън каза: — Хайде да продължаваме нататък, какво ще кажете?
Уошбърн наклони глава.
— Благодаря, Ваша чест.
Обратно на масата на защитника той издърпа пред себе си жълтия адвокатски бележник и нарисува усмихнато лице, което прикри с ръка и показа на клиента си. Същевременно Милс се опитваше да подхване разпита на свидетеля.
— Лейтенант, вие арестувахте обвиняемия, нали?
— Да, аз бях.
— Можете ли да запознаете съдебното жури с детайлите?
— Да, разбира се. — Той се обърна към съдебните заседатели и започна в разказвателен стил. — Лейтенант Спиноза, който оглавява отдел Убийства, беше така любезен да ми се обади вкъщи онази събота и да ми каже, че се тревожи за полицай Шолер. Бил извикан заради убийството на Рон Нолан и си спомнил, че полицай Шолер бил проверявал това име в компютъра няколко дни преди. Спиноза попита дали знам къде е и аз отговорих, че не знам. Полицай Шолер не се беше явил на работа в четвъртък и петък, така че когато получих обаждането на Спиноза, аз самият започнах да се тревожа.
Реших, че е най-добре да проверя в апартамента му, затова отидох до там — той живее в един от онези комплекси покрай Еджууд Роуд. Всички щори бяха спуснати, така че нямаше как да надникна вътре. Почуках и го извиках по име. Никой не отговори, но чух отвътре някакво слабо движение — сякаш беше паднал някакъв предмет.
В този момент започнах да си мисля, че нещо не е наред. Извадих мобилния си телефон и набрах неговия номер, а телефонът вътре започна да звъни и аз започнах да удрям по вратата и да викам.
Уошбърн знаеше, че може да направи възражение срещу този разказ, но знаеше, че той така или иначе щеше да бъде чут, затова само се надяваше да мине, колкото е възможно по-бързо.
— И накрая чувам „Да, един момент“, и след няколко секунди полицай Шолер отваря вратата, просто ей така. Оглеждам го и виждам, че е бил бит. И го питам какво е станало. А той сякаш не разбра въпроса. След това го питам дали знае нещо за един тип Рон Нолан, който е бил убит.
Лохланд спря, седна назад и скръсти ръце в скута си. Но Милс нямаше да го извика, ако не й беше нужен за нещо. Затова попита:
— И той реагира ли по някакъв начин на това, лейтенант?
— Да, мадам. Изруга.