— Изруга. Какво точно каза, лейтенант?
Уошбърн знаеше отговора на този въпрос. Почти изскочи от стола си, за да направи възражение и за огромно неудоволствие и на Милс, и на Толсън поиска второ съвещание.
Когато и двамата адвокати се изправиха отново пред съдията, Милс незабавно нападна:
— Ваша чест, това е най-фриволното възражение, което някога съм чувала. Господин Уошбърн знае какви думи е изрекъл обвиняемият при новината за смъртта на господин Нолан и съдебните заседатели също трябва да ги чуят.
Уошбърн даде ответен удар:
— Няма нужда съдебното жури да чува вулгарности, Ваша чест. Защитата ще признае, че Ивън е използвал език, който някой може да намери за оскърбителен, въпреки факта, че дори това признаване би могло да го очерни в очите на някои членове на журито.
— О, моля ви — извъртя очи Милс. — Този човек е на съд за убийство, Ваша чест. Той е влязъл незаконно в дома на жертвата. Признава, че го е пребил с метални боксове.
— Бил е се с него с метални боксове — кротко я поправи Уошбърн — Доказателствата подкрепят тезата за бой между двама професионални войници, не за пребиване на единия от другия.
— Това е очевидно изпадане в подробности, Ваша чест. И всъщност, като се замисля, започвам да се чудя дали господин Уошбърн не е подготвил лейтенант Лохланд за неговите показания, така че да може да повдигне това възражение, вместо да го остави просто да повтори думите на обвиняемия, които той винаги е казвал по време на подготовката си при мен.
— Ваша чест — лицето на Уошбърн изобрази тъга от факта, че неговата опонентка бе паднала дотам да го обвини в подсторване на нейния свидетел. Въпреки че, разбира се, беше направил точно това. Ако по някакъв начин можеше да задържи извън протокола злополучните думи на Ивън, изречени от замъгленото му от алкохол съзнание, то щеше да е значителна победа. — Протестирам срещу внушенията на колегата, че може да съм действал неетично.
— Не казвам това, Ваша чест. Искам да кажа, че съдебното жури знае, че обвиняемият е направил всичките онези доста съмнителни неща, освен че излъгал своя началник и приятеля си, ключаря, фактът, че е използвал една неприлична дума едва ли е в състояние да опетни повече репутацията му.
Толсън бутна нагоре очилата си и погледна смръщено през тях.
— Съгласен съм, адвокат. Свидетелят може да отговори на въпроса.
— Ваша чест — намеси се Уошбърн, — позволяването на свидетел да говори вулгарности от свидетелската скамейка е хлъзгав наклон, който…
— Адвокат, не вярвам… не вярвам, че става въпрос за най-мръсните думи, нали?
— Не, Ваша чест.
— Все още не знаем това, Ваша чест, свидетелят не е отговорил на въпроса.
Но този последен коментар най-сетне вбеси Толсън.
— Не си играйте с мен, господин адвокат. Аз се произнесох. Не губете повече времето на този съд.
— Разбира се, Ваша чест. Извинявам се.
Толсън пренебрегна извиненията му.
— Госпожице Уелан-Мийли, можете да продължите.
И в крайна сметка Милс се върна на мястото си на десет фута пред свидетеля.
— Лейтенант, бихте ли казали на съдебните заседатели точните думи на обвиняемия, когато го попитахте дали познава Рон Нолан и му съобщихте, че е бил убит?
— Да, мадам — обезсърчен от факта, че няма да може да пропусне това, той се постара да го посрещне по най-добрия начин. Обърна се към съдебните заседатели и заговори на тях. — Каза: „Сритах му задника“ а аз казах: „Исусе, Ивън, той е мъртъв.“ А той: „Точно така, по дяволите.“
Милс дръзко погледна Уошбърн и рискува да си навлече гнева на съдията, като кимна, насочвайки думите си, колкото към съдебното жури, толкова и към своя опонент.
— „Точно така, по дяволите“. Благодаря, лейтенант, нямам повече въпроси. Свидетелят е ваш, господин Уошбърн.
Чевръст като юноша, Уошбърн почти скочи до мястото, откъдето започна кръстосания разпит на свидетеля.
— Лейтенант Лохланд, след първата реакция на полицай Шолер на новината той какво направи? — решението да нарича Ивън със служебното му име пред този свидетел бе преднамерено и съзнателно.
— Той някак се сви и седна, а после направо легна.
— На пода?
— Да.
— Оказа ли съпротива при ареста?
— Не, сър. Очите му бяха затворени. Претърколих го, закопчах го с белезниците, а той пак не се събуди.
— Значи в онзи момент е спял?
— Заспал, но може би и пиян. Проверихме го в участъка и установихме алкохол в кръвта нула и двайсет и четири.