— Попитахте ли го за името на този наркодилър?
— Да, казвал се Рон Нолан.
— Това не е ли в нарушение на политиката на полицейското управление?
— Е, тук сме в малко сива територия. Разбира се, че на полицаите не им е позволено да използват компютрите за лични цели. Можеше да използва компютъра, за да проследи сигнал за наркотици, макар че строго погледнато трябваше да прехвърли случая на полицейския отряд за борба с незаконните деяния.
— Какво ще кажете за използването на компютъра с цел откриване на съперник в любовта?
— Това не само нарушава политиката ни, но е напълно незаконно. Ако беше хванат, той щеше незабавно да бъде уволнен и вероятно съден.
— Така че използването на компютъра от обвиняемия в този случай е било незаконно?
— Както се оказва, да.
— И все пак сте му помогнали?
По време на подготовката с Милс и двамата бяха признали, че това е един щекотлив момент, който трябваше да посрещнат открито.
— Разбира се, в онзи момент аз не знаех каква е истинската причина да рови в компютъра, но да, помогнах му. Той ми каза, че проследява наркодилър и аз му повярвах.
— И по какъв начин му помогнахте?
Спиноза се обърна към съдебните заседатели и заговори на тях.
— Е, знаех, че ако иска да открие адрес по регистрационния номер на колата, ще трябва да знае как работи системата. Предполагам, че погледнах на това като нещо обичайно, възможност да го обуча.
— Обвиняемият каза ли ви защо му е нужен адреса на господин Нолан?
— Да. Но аз помислих тази причина… помислих, че се шегува.
Това беше важно да се изясни и Милс искаше да е сигурна, че то ще бъде чуто в съда, тъй като то служеше да подчертае едновременно арогантността и предумисъла на Ивън Шолер.
— Все пак, каква причина изтъкна той?
— Каза, че иска да намери господин Нолан и да го убие.
Залата закипя от реакции, достатъчно силни, за да се наложи Толсън да удари с чукчето няколко пъти.
Милс изчака говоренето да стихне и продължи разпита.
— Обвиняемият споменавал ли е при други случаи, че ще го убие?
— Да.
— Кога беше това?
Спиноза се завъртя на стола, за да обърне отново лице към журито.
— В дома ми. След работа.
— Това обичаен случай ли е — полицай да дойде в дома ви след работа?
— Не, определено беше необичайно.
— И какво се случи?
— Ами направихме си кафе и излязохме навън. И понеже и преди се бяхме шегували за това, аз го попитах дали вече е убил онзи наркодилър.
— А той какво ви отговори?
— Не, защото господин Нолан бил извън града.
— И вие продължавахте да смятате това за шега?
— Е, не много сполучлива, но ние ченгетата често си говорим по този начин. — Все още бях на светлинни години от мисълта какво замисля действително да…
Уошбърн скочи на крака, преди той да бе успял да завърши.
— Възразявам!
Без нито секунда колебание Толсън кимна.
— Приема се. Моля, лейтенант, придържайте се към въпроса. Продължавайте.
Милс кимна. Беше удовлетворена и очевидно готова да подхване нова нишка в разпита — какво е станало след самото убийство, включването на ФБР, арестуването на Шолер. Но след това изведнъж спря, хвърли един последен поглед към съдебните заседатели и вероятно видя нещо, което й хареса, защото последвалите думи бяха:
— Благодаря, лейтенант. — А след това към Уошбърн: — Свидетелят е ваш.
Спиноза познаваше добре Уошбърн. Като началник на отдел „Убийства“ в Редууд Сити често бяха кръстосвали шпаги със стария ветеран, но днес очакваше това с особено нетърпение. Уверен, че дори и майстор като Уошбърн няма да успее да постави в различна светлина събитията, за които бе дал показания, Спиноза се готвеше за кръстосан разпит, който всъщност щеше да го забавлява. Но в този момент Уошбърн вдигна глава, поклати я срещу Толсън и каза:
— Нямам въпроси към този свидетел.
— Специален агент Риджио — Милс започна разпита на следващия свидетел — как бе замесено ФБР в случая Халил?
Марша Риджио имаше късо подстригана коса. Носеше тъмносин костюм, който би стоял добре и на мъж. Но строгият вид бе смекчен от отворена кремава блуза от някаква мека и лъскава материя, както и от гладкото златно колие. Седеше изправена на свидетелския стол, ръцете й бяха сплетени в скута, говореше с официална, равна интонация.