Първата му задача беше да привлече журито, ако това въобще беше възможно, в лагера на Ивън. Напомняйки си, че му е нужен само един съдебен заседател, той се спря на жена на задния ред на име Мали Елърсби. Тя беше на същата възраст и имаше същия вид на домакиня от предградията като Ейлийн, майката на Ивън. Нещо повече, при избора на съдебното жури тя беше казала, че има двама синове; че е против войната в Ирак, но подкрепя воюващите там. У нея би могло да има някакъв либерален уклон, който на свой ред можеше да стигне дотам да възприеме Ивън като жертва на нещо — следователно не напълно виновен. Освен всичко друго, тя бе женена от трийсет години за един и същ човек, така че сърцето й би могло да пожелае на Тара и Ивън да оставят проблемите си в миналото и да прекарат живота си заедно. Всичко това естествено бе твърде мъгляво, но даваше на Уошбърн надежда за съдебен заседател, към когото би могъл да опита да отправи защитата си.
— Ваша чест — започна Уошбърн на фона на нов порой от дъжд, блъскащ се в прозорците на съдебната зала, — защитата призовава Антъни Онофрио.
— Господин Онофрио, вие познавате обвиняемия Ивън Шолер от Ирак, нали?
Онофрио беше нужен на Уошбърн не на последно място и заради толкова привлекателното му излъчване на „свестен тип“. Той бе по природа дружелюбен мъж, който работеше с групата си по пътищата на Калифорния. Имаше някакво, макар и не кой знае какво образование. Обикновен и приятен на вид, той можеше да увлече например госпожа Елърсби покрай собственото си уважение към Ивън Шолер.
— Да, познавам го. Той беше командир на нашата група.
През следващия един час двамата покриха същите въпроси, които бяха задавани при изслушването за ПТСР. Милс направи възражения за същите неща както тогава — че Онофрио дори не е бил в Съединените щати по време на убийството, следователно показанията му не можеха да имат връзка — и Уошбърн отново изтъкна аргумента, че неговият свидетелски разказ е основополагащ по отношение раняването на Ивън в главата, което до този момент бе останало извън официалния запис. Дори и без споменаване на ПТСР, тази рана на Ивън определено имаше връзка с временните изключвания на съзнанието, а те на свой ред, твърдеше Уошбърн, можеха да бъдат сърцевината на неговата защита. Толсън се съгласи.
Галерията утихна напълно, когато Онофрио започна да описва битката в Масба, завършвайки с думите:
— … можехме да се измъкнем, но двама от нашите вече бяха ранени, а Ивън не искаше да си тръгнем без тях.
— И какво направи той?
— Поведе други две момчета към първия джип и извадиха от него шофьора. След това го донесоха в нашата кола. После се върнаха за картечаря.
— Лейтенант Шолер беше ли под обстрел през цялото време?
— Много силно стреляха, сър. Отвсякъде се сипеха куршуми.
— Добре.
След това изтъкване на смелостта на Ивън и на загрижеността му за неговите войници, Уошбърн остави Онофрио да завърши разказа си, без да го прекъсва повече. Със задоволство отбеляза, че през това време на няколко пъти госпожа Елърсби изтри очите си с книжна кърпичка. Когато Онофрио свърши с описанието на потъналия в кръв Ивън, заобиколен от телата на мъртвите си другари, още няколко съдебни заседатели реагираха по същия начин. Уошбърн остана на място, развълнуван като тях от разказа. След това отстъпи свидетеля на обвинението.
Последния път по време на изслушването за ПТСР Милс беше подложила Онофрио на кръстосан разпит и бе наблегнала на неприятния момент с пиенето на Ивън в зона на военни действия. Затова сега едва застанала пред свидетелската скамейка тя веднага подхвана тази тема.
— Господин Онофрио, докато бяхте в Ирак вие лично виждали ли сте обвиняемия да употребява алкохол?
Но този път Уошбърн беше подготвен.
— Възражение. Няма връзка.
— Приема се.
Милс почти беше готова да повтори въпроса си, когато спря в резултат на някаква закъсняла реакция.
— Ваша чест, с всичкото ми уважение, господин Уошбърн направи същото възражение по този въпрос по време на изслушването и тогава вие го отхвърлихте.
Толсън свали очилата си и се наведе от банката.
— Да, отхвърлих го, адвокат. В онзи момент въпросът дали обвиняемият употребява или не алкохол беше съществен от гледна точка на проблема, разглеждан в изслушването. Сега няма да го допусна, освен ако по някакъв начин можете да докажете, че употребата на алкохол от обвиняемия в Ирак опровергава свидетелските показвания на господин Онофрио или има пряка връзка с престъплението, в което е обвинен господин Шолер. Както отбеляза господин Уошбърн, въпросът няма отношение.