— Как ги е получил?
— Каза, че се е бил с господин Нолан.
— Бил се е с господин Нолан. — Уошбърн се полуизвърна, за да увлече след себе си съдебните заседатели. Забеляза как специално госпожа Елърсби се бе навела напред в стола си и слушаше с погълнато внимание. — Докторе, възможно ли е един бой да доведе до подобни болестни травми?
— Разбира се. Един удар по главата би могъл да причини сериозни увреди, даже смърт. А докато преглеждах главата на господин Шолер открих доказателства — натъртвания и разкъсвания на кожата — за няколко такива удари. Беше преживял също мозъчно сътресение.
— Достатъчни ли са били тези удари, за да загуби човек съзнание?
— Определено.
— В момента, когато са били нанесени?
— Може и тогава.
— Може ли да стане по-късно?
— Да.
— Благодаря — Уошбърн рискува да хвърли още един поглед към журито преди да продължи. — Сега, докторе, в случай като този — с предшестваща мозъчна травма година преди това, възможно ли е последиците от този побой да са били по-силни за господин Шолер, отколкото за някой без такава анамнеза?
— Няма съмнение, че е така.
— Значи симптомите при него може да са били по-силно изразени, отколкото при човек без такава предшестваща травма?
— Да, дори ако оставим настрана това, че подобен жесток побой би навредил в значителна степен и може даже да завърши със смърт, определено една неотдавнашна травма би изострила симптомите след побоя.
— Защо се получава така?
— Защото мозъкът е изключително сложен и бавно оздравяващ орган. — Бромли (браво на него, помисли си Уошбърн) се обърна право срещу съдебните заседатели, за да изложи обяснението си. — Често срещано явление е, дори е норма, една мозъчна травма да причинява неврологични и физически проблеми за цял живот. Други възможни сценарии, особено ако са налице кървене и образуване на съсиреци, може да обхващат две до четири години, преди да се изчистят напълно. Но дори и тогава остават белези и други усложнения.
— Какво ще кажете за временни изключвания на съзнанието?
— Да, и такива също. Макар че по принцип в нашата професия не се наричат временни изключвания на съзнанието. Не е много типичен термин.
— Има ли типичен медицински термин, докторе?
— Да, например синкоп — което е повече или по-малко нещо като загуба на съзнание. Има и припадъци — епилептични и психогенни, тоест, неепилептични. Говорим и за алкохолна загуба на съзнание, при която имаме антероградна амнезия по време на или след напиване. Всички те вероятно биха били наречени временно изключване на съзнанието от един непрофесионалист. И всички те могат да бъдат причинени от мозъчна травма.
— Какво се случва по време на подобно изключване на съзнанието?
— Временна загуба на съзнание и временна загуба на паметта — едно от двете или и двете.
— Колко дълго трае едно изключване на съзнанието?
— Ами, пак зависи от много неща. В известен смисъл един лаик би могъл да нарече комата временно изключване на съзнанието, а една кома може да продължи десет и повече години. Повечето, като припадъците и епилептичните гърчове, траят не повече от десет минути.
Изведнъж след този отговор на Бромли Уошбърн почувства гадене, сякаш в стомаха му се отвори кухина — толкова силно, че за момент помисли, че самият той изпада в синкоп. Отпреди, поне от половин година насам беше наясно със слабостта на този аргумент за изключването на съзнанието, а през последния уикенд десетки пъти бяха минали през него с Бромли, с намерението да го вкарат в официалния запис на процеса.
Борейки се да подхване следващата нишка, той изведнъж видя какво всъщност представляват всичките тези показания — вятър и мъгла. Чувстваше, че това няма да свърши работа. Идеята му бе да внуши, че е възможно Ивън да е загубил съзнание като често срещан резултат от мозъчна травма, да свърже всичкото отново с Ирак и да получи съчувствения глас на госпожа Елърсби за добрия войник. Уошбърн се беше надявал да извлече приличен аргумент, че след побоя понесен от Ивън през онази нощ, в показанията му ще се открие рационално зърно.
Но сега с ужасяваща яснота осъзна, че това просто нямаше да се случи, фактът, че Ивън може в даден момент да е преживял изключване на съзнанието, въобще не доказваше, че той е прекарал цялото време в безсъзнателно състояние. Всъщност, като се вземат предвид алкохолните нива в момента на арестуването му, беше неизбежно да е имал поне проблясъци на съзнание през времето, когато се е наливал до забрава. Уошбърн си бе мислил, че ще успее да прокара това пред журито или че то ще потъне във вълната от съчувствие, но това бе само едно добро пожелание. Беше се надявал да заработи, защото само така щеше да има някаква надежда да спечели делото.