— И какво искаше да постигнеш с този бой — да го накараш да не разказва на ФБР своята история?
— Не, беше много късно за това. Той вече го беше направил.
Това беше друга важна точка от показанията на Ивън, свързана с предполагаемия му мотив. Нямаше смисъл да убива Нолан, за да го спре да говори пред властите, щом това вече се е било случило.
— Нека сега изясним нещата, Ивън. Вечерта на трети юни 2004-а гадина Тара Уитли ти е казала, че е приключила връзката си с господин Нолан и иска да започне такава с теб, така ли е?
— Да.
— И същата тази вечер ти си научил, че господин Нолан вече е предоставил на ФБР улики, че ти си вероятно свързан със случая Халил. Така ли е?
— Да.
Уошбърн хвърли открит поглед към съдебните заседатели. Едва ли можеше да има някаква неяснота по този въпрос. Но разбира се беше необходимо да се наблегне на всяка една подробност, за да няма никакво недоразумение.
— С други думи, Ивън, имаше ли мотив да убиеш Рон Нолан заради връзката му с госпожица Уитли?
— Не, нямах.
— А имаше ли мотив да го убиеш, за да не говори с ФБР?
— Не. Той вече го беше направил.
— Значи ти нямаше мотив да убиеш господин Нолан онази нощ?
— Нямах причина да го убивам.
Уошбърн хвърли един дълъг поглед странишком към журито, спря за миг върху лицето на госпожа Елърсби и с удоволствие забеляза как тя кимна сериозно, сякаш Току-що е била убедена в нещо. Свидетелските показания на Ивън несъмнено я бяха впечатлили силно. Но щом бяха впечатлили нея, значи бяха подействали и на още един или повече от другите съдебни заседатели.
Милс бавно се надигна зад масата си. Челото й беше сбръчкано, лицето — маска на дълбока загриженост. Тя дойде до мястото си, вдигна дясната си ръка към лицето, после я свали.
— Господин Шолер, според показанията ви на трети юни 2004-а вие сте отишли в дома на господин Нолан с намерение да го биете и двамата наистина се сбихте, дотук така ли е?
— Да.
— Какво направихте след като боят приключи?
— Не си спомням.
— Не си спомняте? Имали сте временно изключване на съзнанието?
— Не си спомням.
— Значи твърдите, че не сте имали изключване на съзнанието?
— Не. Дали съм имал или не, не си спомням.
— Вие самият сте били жестоко бит при този сблъсък, нали?
— Да.
— И все пак, при всичките проблеми, които сте имали и особено с травмата на мозъка, не потърсихте медицинска помощ?
— Очевидно не, но не си спомням.
Уошбърн вдигна ръка от мястото си.
— Възразявам, Ваша чест. Щом не си спомня нищо, значи не си спомня и подробности.
Това бе достатъчно на Толсън и той кимна.
— Приема се.
Милс сви устни и замълча за момент. Опита се да формулира въпроса си така, че да погледне на нещата от друг ъгъл.
— Господин Шолер — рече най-сетне тя. — Кое е първото нещо, което си спомняте, след претърпените наранявания в сряда вечерта от ръцете на господин Нолан?
— Спомням си, че се събудих в болницата. Мисля че беше събота през нощта.
— Значи за вас времето от сряда вечерта до събота през нощта е бяло петно?
— Точно така.
— Добре. — Милс замълча за една-две секунди и после изведнъж позата й се промени. Гърбът й видимо се изправи, жестока усмивчица опъна ъгълчетата на устата. Очевидно бе взела някакво решение, сякаш бе положила неимоверни усилия да стигне до това и бе дошъл моментът да осъществи необратимо стратегията си.
— Значи сега, господин Шолер, както сте седнали пред мен и членовете на това съдебно жури, казвате, че може би сте убили господин Нолан, но може и да не сте го убили. Просто не помните. Така ли е?
Дълго време след този въпрос Ивън остана мълчалив.
— Господин Шолер, — подкани го тя. — Това е въпрос, на който се отговаря с да или не. Можете ли да ми кажете, че не сте убили господин Нолан?
Очите на Ивън се отместиха към Уошбърн, който отговори безизразно. Връщайки се върху лицето на обвинителката, Ивън я погледна право в очите.
— Не си спомням — изрече най-сетне.
28.
В осем и половина на другата сутрин Мери Патриша Уелан-Мийли седеше върху ъгъла на бюрото си в своя малък кабинет. Зад нея през прозореца втори ден беснееше силна буря и нямаше никакви признаци, че ще престане скоро. На паркинга отвън падаха наклонени почти хоризонтално порои студен, силен дъжд. Пред Милс беше секретарката й Фелис Бринкли, седнала върху сгъваем стол и с бележник в ръце.