— Не е самоубийство. Не вярва, че се е самоубила. Смята, че това е второ убийство.
— Две убийства.
Глицки постоя две минути в размисъл.
Брако направи физиономия.
— Дъщерята е изгубила и двамата си родители в една и съща година. Ако се появи дневникът… — Вдигна рамене. — Кой знае? Може да открием нещо.
— Откъде смяташ да започнеш?
— Предполагам, че първо ще се срещна с нея и ще прегледаме с какво разполагаме. После ще огледаме досиетата на баща й, което всъщност не направих първия път.
— Какви досиета?
— Работни досиета. Бил е адвокат. Може би е свързано с нещо, по което е работил.
— Кое да е свързано?
— Причината да бъде убит.
Глицки се почеса в ъгъла на устата. Брако винаги е бил ентусиазирано ченге, но първоначално беше повишен в отдел „Убийства“, защото баща му бе шофьор на предишния кмет и понякога липсата му на опит си проличаваше.
— Знаеш ли, Даръл, повечето мъже на средна възраст, които изчезват… Предполагам Чарли Боуен е бил на средна възраст?
— Петдесет.
— Ето, виждаш ли? Някои просто си тръгват. Не са убити.
— Така е. Знам, Ейб. Естествено.
— А съпругите на такива мъже, изоставени от съпрузите си да речем от трийсет години, може да изпаднат в депресия в следващите месеци. Дотам, че да поискат да сложат край на живота си.
— Разбира се.
— Разследвали ли сме Боуен като убийство, когато е изчезнал?
— Не.
— А това е защото…
— Бил смятан за изчезнал.
— Не за случай на убийство?
— Не за убийство, не, сър.
— Добре тогава. Исках само да уточним.
Брако сви рамене да прогони лошите си предчувствия.
— Чух. Както и да е, известно време ще се занимавам с това и мислех, че не е лошо да знаеш.
— Добре — Глицки се измъкна от бюрото и написа думата БОУЕН на дъската и срещу него името на Брако като разследващ инспектор. — Но, Даръл…
— Да, сър.
— Не се бави много с това.
През последните няколко години пораслите момчета на Глицки — Айзък, Джейкъб и Оръл — и пораслото момиче на Трея, Рейни, си бяха създали собствени диаспори на далечни места като Сиатъл, Милано, Вашингтон и не толкова далечния Сан Хосе, където живееше Оръл. Сега новото семейство с двамата малки живееше в същата стара къща-близнак на Лейк Стрийт.
Когато Глицки се прибра вкъщи — беше карал колата си сам, вместо да бъде возен от шофьор — той, Трея и петгодишната Рейчъл излязоха да повозят Зак с количката по алеята за пешеходци и колоездачи, която минаваше зад дома им покрай парка Президио. После в задния им двор, във все още топлата вечер, двете деца се полюляха на люлката, направена преди три години от Глицки, Дизмъс Харди и Винсънт, синът на Дизмъс. За вечеря имаше печено пиле без кожата, купено от магазина, пресен спанак, приготвен на пара и допълнително ястие с нудли за децата — откакто преди шест години Глицки бе изкарал инфаркт, Трея не слагаше на масата нищо, което съдържа холестерол.
До осем часа двете деца бяха заспали в стаята си нататък по коридора след кухнята. Ейб и Трея пиеха чай на канапенцето в малката дневна. Бяха пребоядисали стаята за раждането на Рейчъл и сега вместо изхабената тъмна атмосфера, имаше светъл дървен под с пъстри килимчета, жълти стени, мебели в мисионерски стил и капаци на прозорците като в плантация.
Мълчалив, почти до степен на онемяване, Глицки с готовност оставяше Трея да води разговора. Разказваше му как бе минал денят й, за машинациите в офиса на Областния прокурор, неговите вземания-давания с надзорния съвет, кмета и началника на полицията. Беше безкрайно забавно, понеже и двамата познаваха всички играчи, а самият град бе толкова очарователно и лудо място за живеене.
Днешната драма представяше шефа на Трея в ролята на въжеиграч между декрета на кмета, Кейти Уест, според който Сан Франциско се обявяваше за убежище на нелегалните имигранти и отговора на Главния прокурор на Съединените щати, който заплашваше да отреже всякакви субсидии за законодателството в града, ако тя попречеше на енергичните мерки на Министерството на правосъдието да арестува и депортира тези хора.
— Ще ми се да видя какво ще направи — коментира Глицки. — Ще арестува Кейти?
— Ако наистина направи нещо, а не само приказва.
— Мислиш ли, че ще го направи?
— Не знам. Говори за това — Трея се засмя с нисък контраалт. — Казва, че не са само голи приказки.