— Имахме ли уговорена среща?
— Не.
— И аз така мисля.
— Но ти си ми звънял снощи. Обзалагам се, че не си забравил. Само че аз се прибрах прекалено късно, за да ти позвъня. Нещо за Чарли Боуен?
Харди взе един от столовете, опрени на задната стена и го издърпа да седне. Глицки се настани зад бюрото си.
— И това име те доведе рано сутринта?
— Всъщност, не е то. Имам изслушване в десет. — Харди преметна крак върху другия. — Сигурно ще ми кажеш, че са открили тялото му?
— Защо смяташ така?
— Да видим. Ти си в „Убийства“. Обаждаш ми се за човек, който е изчезнал преди десет месеца. Наречи ме луд, но предполагам, че изведнъж случаят се е превърнал в разследване на убийство.
— Не, не е това. Макар че е добро предположение.
— Благодаря. Искаш ли да направя второ?
— Може. А може и просто да ти кажа.
— Добре, давай.
Глицки му предаде всичко с десетина изречения и накрая Харди вече бе смръщил лице.
— Значи твоят Брако — какво всъщност иска да направи той?
— Да открие дневника.
— Който може и да не съществува.
— Точно така.
— И който може и да не съдържа нищо, свързано със смъртта на съпругата на Чарли?
Глицки вдигна рамене.
— Не беше моя идея, Диз. Просто Трея си помисли, че можеш да спестиш малко усилия на Брако.
— Бих го направил, ако можех. Но става дума за шейсет огромни кашона с папки, една трета от които вече обработихме и върнахме на клиентите.
— Да. Знам.
— Освен това — каза Харди, — времето не съответства. Ако съпругата е умряла през февруари, папките бяха в офиса ми в средата на декември. Няма как да е пуснала там дневника, даже и да е искала. Знаеш ли, все пак ще накарам някой от моите помощници да прегледа останалите кашони, но не бих хранил големи надежди.
— Така казах и на Даръл.
— Това е — каза Харди и се изправи. — Какви големи мозъци сме. Чак не мога да повярвам.
Глицки вдигна телефона.
— Затвори вратата на излизане, ако обичаш.
Харди беше възприел навика на своя вече покоен наставник Дейвид Фрийман и винаги когато му се удадеше възможност, извървяваше пеш разстоянието от четири пресечки между офиса на Сътър Стрийт и Съдебната палата. Тази сутрин изслушването беше минало по-бързо от очакваното и той доста скоро стигна до Мишън Стрийт — не че се състезаваше за време. Там една добре облечена възрастна жена улови погледа му и леко се помести да застане на пътя му. Погледна го в очите, усмихна се и каза:
— Извинете.
— Да.
— Добре ли сте?
— Мисля, че да. — Но тя не изглеждаше добре и Харди изведнъж си помисли, че е още една луда в този град, пълен с луди хора.
— Тогава трябва да се усмихнете.
— Моля?
— Такъв хубав ден и такъв хубав мъж като вас — трябва да се усмихвате.
— Не се ли усмихвах?
— Не, мръщехте се. Сякаш бяхте понесли света на плещите си.
— Извинете — заекна той и се опита да промени изражението си. — Сега по-добре ли е?
— Много по-добре — каза жената. — Чакайте само и ще видите, че помага. Приятен ден.
Тя изчезна в тълпата, а Харди за известно време остана като закован на място. Улови изражението си във витрината на близкия магазин и видя, че усмивката, която бе наложил върху лицето си преди малко, бе напълно изчезнала. Излезе от потока пешеходци и влезе в сводестата арка на входа на стар магазин. Импулсивно издърпа клетъчния телефон, закачен на колана му и избра номера.
— Здрасти — каза.
— Здравей и на теб. Каква изненада. Всичко наред ли е?
— Добре. Всичко е добре. Просто се чудех какво ли правиш.
— Кога?
— Например сега.
Смехът на жена му звънна в слушалката.
— Например сега съм готова да се пъхна в колата и да отида някъде да изям една салата. Защо?
— Защото си помислих дали за разнообразие не би искала да хапнеш с мъжа си.
Харди изчака една кратка пауза.
— С удоволствие бих хапнала на обяд с мъжа си. Страхотна идея.
— Не си ли прекалено заета?
— Имам два часа и отгоре. Къде предлагаш да отидем?
Решиха да отидат в „Свърталището на Томи“, Харди с такси, а Франи с колата си, понеже се намираше по средата на пътя между офиса на Франи в Аргуело и този на Харди в центъра. Петнайсет минути след разговора по телефона вече седяха в едно от сепаретата. Пред Харди димеше задушено телешко и имаше бира, а Франи бе поръчала ястие с френски сос и диетична кола.