Устните на Брако се свиха, сякаш продължаваше да се бори с нещо.
— Използвала е тяхно въже, което е прехвърлила през греда в гаража, качила се по малка стълба и се е обесила.
— Но…
Забелязал, че чашата му е празна, Брако се наведе напред и я остави на масата върху чинийката. Сега погледна Харди право в очите.
— Тогава нищо от това не ме разтревожи. Пък и имах други три случая. Този стигна при следователя и след два дни беше приключен. Едва когато Джена ми се обади преди няколко дни, започнах отново да преглеждам нещата.
— И?
— Вратът й е бил счупен. — Той направи пауза и започна да изрежда: — Обикновен плъзгащ се възел, не клуп, височина трийсет и седем сантиметра и нещо.
— Смятате, че трябва да се е задушила?
— При повечето хора и при същите условия се случва тъкмо това.
— Но не винаги? Говорихте ли със Страут? — той беше съдебният лекар, който се занимаваше със случаите на самоубийства.
— Каза, че е виждал няколко, при които от падането и тежестта вратът се чупи.
— Ето, това е.
— Обаче никой толкова лек като нея. Няма и петдесет килограма.
Харди не отговори. Само по себе си бе доста интересно, но не и водещо до заключение.
— Освен това има нещо, за което Джена не се беше сетила първия път, но си спомни сега.
— Какво?
— Според майка й Чарли не бил изчезнал. Бил убит. — При някой в нейното положение това е нормална реакция. Да мисли че не я е изоставил, а й е бил отнет. Психологически разликата е огромна.
— Да, но Джена твърди, че майка й се била заела да открие кой го е убил и не би се самоубила по средата.
— Може би е стигнала до края и е разбрала, че в крайна сметка е изоставена.
— Същото казах и на Джена. Тя изобщо не беше съгласна. Ако майка й бе открила това, щяла да остави писмо на дъщеря си, за да знае поне тя истината.
Между двамата мъже се настани мълчание.
— Искате да кажете, че не е невъзможно някой да е убил госпожа Боуен.
— Не е нещо, което бих се опитал да твърдя пред Глицки. Не и онова, с което разполагам сега.
— Имате мотив?
— Може да не ви хареса.
— Опитайте.
— Някой — същият човек — е убил и съпруга. Хана е стигнала доста близо до откритието.
Харди поклати глава и потисна една усмивка.
— Истинска конспиративна история. Наистина, Глицки не би се хванал на нея.
— Затова искам да открия дневника. Той би бил нещо реално.
Харди си помисли, че даже и да съществува дневник, той не би бил нещо повече от пушек от дулото след изстрел. Крадешком погледна часовника си и реши, че е отделил достатъчно време на Брако и е бил добър слушател на една очарователна, но несъмнено нереална история. Брако не носеше халка и Харди нямаше изобщо да се изненада, ако дъщерята, Джена, се окажеше някое хубаво момиче. Колкото до него самия, трябваше да се връща на работа. Започна да се изправя.
Но Брако изведнъж каза:
— Както и да е, причината да дойда да се видим лично е, че мисля дали в тези папки няма нещо друго.
— Някаква причина Боуен да бъде убит?
— Да.
Този път Харди остави усмивката си да разцъфти.
— Знаете ли за колко кашона говорим, инспекторе? Някъде четирийсет и пет или петдесет. Последният път когато проверих, преди изчезването си Чарли Боуен е работил активно по двеста трийсет и два случая. От тях сме обработили около осемдесет. — Той смекчи тона си. — Не искам да кажа, че е невъзможно да открием нещо съмнително и ако открием такова, обещавам, че вие първи ще научите. Лично от мен. Но смятам, че сте се заели наистина с търсене на игла в куп сено.
Брако разочаровано кимна и се облегна назад.
— Да, разбирам. Е… — изправи се на крака.
Харди се надигна и каза:
— Ако се натъкнете на нещо конкретно, свързано с вероятна причина, винаги можете да изискате файловете и да възложите на специалист да ги прегледа.
— Бих могъл да го направя, само че не знам какво да търся.
— Ето, това е — засмя се Харди. — Освен дневника.
— Да. Освен дневника.
— Ще накарам някой да започне да търси още преди да сте напуснали тази сграда.
— Оценявам жеста. — Брако протегна ръка. — Още веднъж благодаря за отделеното време.
Харди кимна.
— Ако открием нещо по другия въпрос, вие първи ще научите. Но, както казах на Глицки, не затаявам дъх в очакване.