— И аз — усмихна се Брако.
32.
Харди си имаше шпионин в Редууд Сити.
Старият му приятел от юридическия факултет Шон Келър работеше като помощник на главния прокурор в една сграда с Мери Патриша Уелан-Мийли и беше казал на Харди, че в програмата й няма записан процес и би трябвало през целия ден да е във или близо до офиса си. Веднага щом Брако си тръгна, Харди нареди на един от стажантите, Майкъл Чоу, да започне да претърсва кашоните с папките на Боуен за дневник, написан от жена. След това вдигна телефона и се обади, за да е сигурен, че Мери Патриша е в офиса си, каза на Келър, че му дължи една услуга и хукна към гаража.
Десет минути след това, качен на своя S 2000, с гърмяща от тонколоните песен на „Хути енд дъ Блоуфиш“, излезе от Кендълстик Пойнт и две минути по-късно вече паркираше пред сградата на съда на четирийсет километра в южна посока. Ако Сан Франциско бе топъл и приятен през целия ден, Редууд Сити бе наситен с аромати. Докато вдигаше покрива, се хвана че тананика нещо. Сега не беше същият отчаян човек с увисналите рамене, привлякъл вниманието на онази може би не толкова луда жена на ъгъла на Седмо и Мишън. Обядът с Франи, нейната сговорчивост, може би бяха началото на нова фаза в живота им след неочакваната празнота, настанила се напоследък.
Лекото му разиграване около Мери Патриша Уелан-Мийли не беше съвсем фриволно. Смяташе, че тя едва ли би се съгласила лесно на една неуговорена предварителна среща. В края на краищата той беше човекът, който се опитваше да съсипе всичкия неин огромен труд, вложен в досега най-бляскавия момент от кариерата й. Всъщност, не беше невъзможно да отхвърли срещата даже и при тази засада от негова страна. Определено нямаше друга причина, освен любезността към някой от професията, която би я заставила да разговаря с него. Изобщо не се заблуждаваше. Знаеше кой е. Той беше врагът.
Когато пристигна в сградата на прокуратурата в Редууд Сити, се обади на Келър, който излезе отвън и го преведе през рецепцията към офисите отзад. Пи чаша кафе и побъбриха малко, а след това помоли Келър да го насочи към кабинета на Мери Патриша Уелан-Мийли.
Вратата й беше отворена и той постоя няколко секунди на прага, опитвайки се да я прецени. По-млада на вид, отколкото беше очаквал, изключително привлекателен профил. Седеше напред в стола си, с лакти, опрени на бюрото. Едната ръка си играеше с къдрица, освободила се от възрусата коса, очевидно четеше. Краката й, без обувки, бяха пъхнати под стола. Познатата петъчна следобедна сцена, беше я виждал хиляди пъти в юридическия свят, когато сам — не самотен — всеки добър адвокат използваше времето си да обобщава фактите, да изучава делата, да поддържа осведомеността си по въпросите на правото, да се презареди.
Част от него не искаше да я притеснява.
Останалата пристъпи напред и почука леко на вратата.
— Извинете.
Тя се обърна да го погледне с почти недоволно изражение. Да, говореше то, прекъсна ме. Но не можеше да е сигурна, че всичко е наред. Раздразнението отстъпи място на любопитството.
— Мога ли да ви помогна?
— Мисля, че да. — Той посочи табелката върху вратата. — Ако вие сте Мери Патриша Уелан-Мийли.
— Аз съм.
— Сериозно име.
— На мен ли го казвате? Понякога се чудя къде им е бил умът на моите родители. Мисисипи или цял Ню Йорк.
— Моля?
Тя се изправи на стола, постави ръце зад кръста си и леко се изви. Прищявка или хвалене на стоката?
— Девет срички — обясни тя. — Мери Патриша Уелан-Мийли. Мисисипи или цял Ню Йорк. Представете си да трябва да карате хората да казват „Мисисипи или цял Ню Йорк“ всеки път, когато искат да се обърнат на малко име. — Така не би останал и човек, с който да си говорите. — Тя се усмихна приятно. — Наричат ме Милс. Вие кой сте?
Харди пристъпи напред и се представи.
— Дизмъс? — попита го тя.
— Дизмъс.
— Не мисля, че някога съм срещала Дизмъс.
— Не сте единствената. Той е бил добрият крадец на Калвари, разпънат до Христос. Също така е светецът покровител на крадците и убийците.
— Браво на него. Може да се гордее. Аз винаги съм искала да съм светица покровителка на нещо, само че разбрах, че първо трябва да умреш, а това вече отнема чара на цялата работа. — Милс се завъртя, за да застане право срещу него. — Е, Дизмъс, как мога да съм ти полезна?
— Ами като говорим за светци и убийци, исках да ви помоля да ми отделите няколко минути да поговорим за случая Шолер. Смятам да обжалвам.