— Благодаря, но после ще поискам още малко от твоя нектар, а след това трябва да шофирам.
— Може би постъпваш мъдро. Как мога да съм ти полезен днес?
— Ами, може да изглежда странно, но ми хрумна, докато бях при Милс. Не видях даже чернова на апела на Боуен в папката, така че предполагах, не е бил стигнал до него. Също така предполагах, че е имал намерение да се обоснове с ПТСР. Но сега се питам дали е споменавал нещо за това пред теб.
— Какво по-точно?
— На какво е смятал да основе апела си. По-специално, дали е имал предвид ПТСР.
Уошбърн се изтегна назад, смукна от пурата и издуха дима.
— Всъщност, повдигаш много интересен въпрос. — Нова пауза, докато потапяше пурата в „Арманяк“. — Знаеш ли, той смяташе, че може да се окаже много ефикасно, ако атакува компетентността както на местната полиция, така и на ФБР.
— Как точно?
— Ами, случаят Халил. — Въртейки пурата между устните си, Уошбърн седеше замислен. — Имам предвид това, че тук имаме две убийства, тясно свързани със случая Шолер — няма никакво съмнение в това — и очебийното предположение, че Ивън ги е извършил с осколочните гранати и така нататък. Но Областният прокурор не го е подвел под отговорност за тях, разбираш ли?
Харди разбираше много добре и го изненада колко необикновено силен е този аргумент.
— Значи полицията и ФБР въобще не са разпитали никой друг?
— Да, и от една страна, защо не? Те са имали заподозрян, който е можело да бъде осъден и да го тикнат в затвора едновременно и за трите убийства, без риск да изгубят заради другите две.
— Искаш да кажеш, че не са разпитвали никой друг за убийството на семейство Халил?
— Предполагам, че може да са го направили. Поне с няколко души. Но определено не всички, които са могли да бъдат разпитани. — Той дръпна дълбоко лютив дим. — Забравяш обаче, както може би е направил и господин Боуен, че не можеш да основеш обжалването на показания, които не са обсъдени на записа. Съдът знае само това, което е записал съдебният стенограф.
— Не го забравям — каза Харди. — Но в такъв случай, кой е убил двамата Халил?
— Е, ако се вярва на Ивън, Рон Нолан го е направил.
— Ти вярваше ли на Ивън?
Уошбърн изглежда за първи път от много време се замисли над това.
— Знаеш ли, сега като ме питаш, да. Мисля, че да. Ивън просто не е изнесъл контрабандно от Ирак дребно оръжие и гранати като сувенири. Той е бил там само няколко седмици. За краткото време, докато е бил, едва ли е можел да намери източник да си ги достави и начин да ги изпрати вкъщи. Особено като се има предвид, че е бил транспортиран със самолет в безсъзнание и без да е предупреден за това. Аз се съмнявам дали е напуснал със собствените си чорапи, камо ли с всичкото това оръжие. — Известно време изучава пепелта от пурата, после повтори: — Не, няма как да не му вярваш. Това просто не се е случило.
— Тогава откъде са дошли всичките онези неща в дрешника на Нолан?
— Може да са на самия Нолан, не мислиш ли? Той е можел да се движи доста по-свободно. Разполагал е с време и с контакти, каквито Ивън е нямал.
Харди седеше назад в стола си, с лакът върху облегалката и длан, покрила устата, потънал в размисъл.
— Добре — каза някак отдалеч. — Нека за минута приемем, че Нолан е убил двамата Халил. Не искам да стигаме твърде далеч в тази посока. Можем ли да приемем това като факт?
След известно колебание Уошбърн кимна.
— Аз го приемам.
— Добре тогава, ето въпрос за един милион долара: защо го е направил?
— Не знам.
— Имаше ли някакви изказвания по въпроса, за които да си чул?
Уошбърн поклати глава, сега и той бе притеснен.
— Някак си това не беше част от дискусията, нали?
— Сякаш питаше себе си. Обърна лице към Харди. — Даже и когато всички вземаха за дадено, че Ивън ги е убил, не си спомням някой да е задал въпроса „защо?“
— Дръпна от пурата. — Мисля, че повече или по-малко се предполагаше, че е свързано с нещо случило се в Ирак, за което никога няма да узнаем. Може да е било нещо лично или може би е мразил иракчаните въобще за онова, което са му сторили. Същевременно е можел да натопи Нолан за убийството и да се отърве от един съперник за сърцето на Тара. Било е невероятно добра възможност да убие с един куршум два заека, особено ако си психопат, за какъвто повечето хора го смятаха.
— Но никой не си е задал този труден въпрос?