Ако е станало така и в случая с Халил, помисли си Харди, може би Чарли Боуен не го е установил навреме, понеже е подготвял апела си. Може би някой от клана Халил го е сметнал основателно за заплаха, за оставено без контрол оръдие, което не би се поколебало да гръмне срещу него и да го обвини в убийство, ако това би помогнало на клиента му да излезе на свобода. А ако едно от тях или няколко от тях в действителност са убили Рон Нолан…
— Добре, ето ти още един ъгъл, от който можеш да разгледаш димните сигнали — каза Харди. — Моузес смята — вярно, без да се основава на каквото и да е, но той не е никак глупав — той смята, че Нолан е убил семейство Халил, защото това е била работата му. Те са били иракчани, а той е работил за онази компания с бизнес в Ирак. „Олстронг Секюрити“, което очевидно е…
Но Глицки сложи ръка върху рамото му и го спря.
— „Олстронг Секюрити“ ли каза?
— Да, управлението им е тук, а в…
— Знам къде работят, Диз. Знам кои са. — Без да съзнава бе стиснал здраво рамото му. — Нолан е работил за Олстронг? Как така аз не съм разбрал за това?
— Може би защото е един дребен детайл от някакъв процес, воден в друг окръг преди три години. Не може ли да е това причината? Пък и какво толкова би променило?
Но Глицки бе потънал в някаква мисъл, а мускулът на челюстта му играеше. Очевидно сглобяваше нещо.
Пусна рамото на Харди и се загледа в тъмното пред себе си.
— Ейб? Няма ли да ми отговориш?
Той бавно заговори сякаш на себе си.
— Обзалагам се на каквото искаш, че съвпада с онзи момент. Преди три години казваш, нали? Но ще трябва да го проверя.
— Кое?
Глицки все още се колебаеше.
— Имахме убийство на човек, който е бил в Ирак и е работил за Олстронг. Ако не ме лъже паметта, казваше се Арнолд Цвик. Някой пречупил врата му на една алея в „Миш“. Не беше взел портфейла му.
— Добре. Това означава, че…
— Чакай малко. Следващият уикенд, два или три дни по-късно, бяха открити заедно трима убити. Гангстери с досиета. На улица в Тендърлоин. Двамата с пречупени вратове.
— Три случая с пречупени вратове?
— Това си помислихме и ние. Батист смяташе, че може да става дума за сериен убиец, но повече не се случи нищо. Никакви следи, никакви свидетели. След известно време всичко потъна.
— Но какво е общото с „Олстронг Секюрити“?
— Всъщност нищо. — Глицки все още ровеше в паметта си. — Така или иначе не открихме нищо. Разследването спря в задънена улица.
— Но?
— Но свидетели ни казаха, че Цвик изглеждал червив с пари преди да умре. Само че не открихме никакви пари, освен двестате долара в портфейла му. Дебра Скиф смяташе, че ги е откраднал от Олстронг в Ирак и изчезнал. Тогава са им плащали предимно в брой. Теорията й беше, че Олстронг е изпратил тук човек, за да го открие, да го убие като пример за останалите и да прибере парите. Но, както казах, не открихме никакви доказателства за това.
— И сега си мислиш, че…
— Още нищо не си мисля. Освен че Моузес може донякъде да е прав за Нолан.
Харди облегна лакти върху коленете си и известно време прехвърля през ума си новата информация.
— Искам да те попитам, Ейб. Ти имаш приятели във ФБР, нали?
Глицки се изкиска.
— Местни ченгета като мен нямат истински приятели във ФБР, Диз. Но да, познавам един-двама човека.
— Може би ще можеш дискретно да им зададеш няколко въпроса?
— За случая Халил?
Харди вдигна рамене.
— И кое те кара да смяташ, че ще ми кажат нещо за това? Особено ако са крили някаква информация през цялото време.
— Ами аз знам кои са двамата агенти, които са свързани с моето дело — каза Харди. — Може би ще успееш да им предадеш за мен и да видим дали няма да пожелаят да разговаряме.
— Мога да го направя, разбира се. Което въобще не означава, че ще се съгласят.
— Знам, но може пък да свърши работа.
Глицки вдигна рамене.
— Няма да навреди. Ще кажа две-три думи, където трябва.
В този момент вратата зад гърба им се отвори. Показа се Франи със Закари в ръце. Зад нея надничаше Трея.
— Какво заговорничите двамата тук? — попита Франи.
— Как да свалим правителството — отговори Харди. — Време е да поемем управлението и да сложим нещата в ред.
— Добра идея — обади се Трея. — Може би Ейб ще започне революцията от скърцащата врата на хладилника. От седмици направо ме влудява.