Тара поклати глава.
— Не, Рон никога не е имал проблеми с това. Винаги пътуваше с военен самолет от Травис. Познаваше всички пилоти, командири и всичко. Просто това е част от начина, по който Олстронг върши бизнеса си.
— Тара — попита Харди. — Никога ли не ви е хрумвало, че Рон е донесъл онези осколочни гранати от Ирак по същия начин и че той е убил с тях Халил?
— Разбира си. Знаех, че Ивън със сигурност не е направил това. Но всъщност нямаше и реално доказателство, че Рон е извършителят. Но пък той беше такъв лъжец. Излъга ме за всичко. И Ивън.
— Чула ли си го някога да споменава Халил?
— Не. Всъщност, не. Едва когато бяха убити. — Тя погледна Харди обезсърчено. — Ще ми се да знам, какво се опитвате да ме накарате да ви кажа. Ако може да помогне на Ивън, ще го кажа. Но всъщност не знам кой знае какво за работата на Рон.
— Не се опитвам да ви накарам да кажете нещо, Тара. Опитвам се да разбера Рон Нолан и какво се е случвало около него. Да видя дали това може да ме доведе донякъде при обжалването.
— Е, колкото до разбирането, ще ви помогна. Той се смяташе за воин.
— Воин. Какво имаше предвид с това?
— О, много говорихме за това. Аз всъщност не го харесвах и не бях съгласна с него, но когато говореше, той умееше да го направи да звучи напълно логично.
— Кое по-точно?
— Че светът имал нужда от воини, че работата на воините била да убиват. А той бил именно такъв, така се самоопределял.
— Като убиец?
— Убиец. — Тя кимна. — И съм сигурна, че беше такъв. Един път… Не, няма значение.
— Кажи ми.
Тя млъкна, после вдигна рамене.
— Ами, беше по време на една от първите ни срещи…
35.
Глицки говореше по телефона на бюрото си с най-добрия свой познат във ФБР, местният шеф Бил Шуйлер, с когото преди време бяха имали почти дружески отношения. Сега обаче тонът му не звънеше от приятелство и желание за съдействие.
— Бил — попита Глицки, — искаш да ми кажеш, че и двамата агенти са напуснали?
— Да, сър.
— По едно и също време?
— Нямам право да разкривам тази информация, Ейб. Те вече не работят за Бюрото. Само това знам.
— Мога ли да говоря с прекия им началник?
— Аз съм прекият им началник, Ейб. Какво още искаш да знаеш?
— Искам да знам къде са сега.
— Току-що ти казах. Напуснаха.
— Току-що ми каза, че си прекият им началник. А когато разговаряхме преди два часа ти не знаеше, че са напуснали Бюрото.
— Известно време не бях работил лично с тях, Ейб. Предполагам, че са избягали от мен.
След кратка пауза Глицки опита отново.
— Това е случай на убийство, Бил. Фрийд и Риджио са дали свидетелски показания преди две години в Редууд Сити и ще ми бъде много полезно да знам с кого са разговаряли.
— Няма ли го в записите от процеса?
— Чудехме се дали някои от техните доклади, свързани със случая, случайно не са останали неизвестни за Областната прокуратура?
— Сигурен съм, че са представили всичко, което се иска от тях. Ти разследваш убийство в Редууд Сити? Това не е ли извън твоята юрисдикция? И кои сте тези „ние“?
— Случаят в Редууд Сити може да се окаже свързан с две убийства в Сан Франциско, Бил. Ние сме аз и адвокатът, който работи по случая.
— Е, които и да сте, Фрийд и Риджио няма да бъдат на ваше разположение.
— Защото са напуснали Бюрото?
— Точно така, Ейб. Нещо друго?
— Като казваш, че са напуснали Бюрото, Бил, какво имаш предвид — че са отишли в друга федерална агенция? Или искаш да ме убедиш, че двойка трийсет и няколко годишни агенти на ФБР са отворили „Деъри Куийн“ някъде в Тексас и не са ти казали къде?
— Винаги е толкова приятно да се разговаря с тебе, Ейб. Приятен ден.
Въпреки пожеланието на Шуйлер, денят на Глицки беше отвратителен. Седеше зад бюрото си в ранния следобед. Беше станал пет минути по-рано, за да угаси лампата над главата си, и да затвори и заключи вратата. И двете му ръце бяха сложени върху бележника пред него и от време на време пръстите му ритмично започваха да барабанят отгоре. Беше стиснал уста, а мускулчето на челюстта му играеше.
Когато беше казал на Харди в петък вечер, че човек никога не може да има близки приятели сред агентите на федералното бюро, това не беше шега. Но молбата на Харди да се предаде на агентите Джейкъб Фрийд и Марша Риджио, че иска да разговарят, бе толкова незначителна, че Глицки не беше очаквал подобно бюрократично размотаване. Той и Шуйлер бяха работили заедно по няколко случая и като се оставят настрана разправиите заради правомощията, винаги се бяха погаждали като две разумни същества.