— Разбира се.
— И им казахте, че Рон Нолан е убил родителите ви, основавайки се на информация, която сте получили от Ирак?
— Ами, да.
— И какво ви отговориха агентите от Бюрото?
— Стори ми се, че това вече им беше известно, защото не изразиха несъгласие, че е възможно да се е случило. Увериха ме, че ще разследват в тази посока. Но после разбира се, след това, което стана с господин Нолан…
— Значи са говорили с вас за процеса срещу Шолер?
Това за миг го обърка. Той се извърна малко настрани и погледна през прозореца, като бърчеше чело. После отново се обърна към Хънт.
— Не си спомням точно това.
— За какво всъщност говориха с вас? — Хънт се облегна назад, изгубен за момент в собственото си объркване. — Съжалявам, че ви прекъснах. Значи казахте, че ФБР не е смятало Ивън Шолер за убиеца на вашите родители?
— Точно така. Вероятно това отчасти обяснява защо срещу него не беше повдигнато обвинение. Всички от ФБР, с които разговарях единодушно смятаха, че е бил Нолан.
— Но Нолан не…
— Нолан беше мъртъв, господин Хънт. Какво можеше да се направи при това положение? Беше свършило. Обърната страница. Даже и ако някой от братята или роднините ми искаше да отмъсти, той вече беше мъртъв.
— Значи според вас Шолер наистина е убил Нолан?
Сега Халил беше искрено изненадан.
— Ами, да, разбира се. Не вярвам някой да се съмнява в това. Или е така?
Хънт беше готов да каже: „Всъщност, да, моят шеф се съмнява“, но това би довело Халил до следващия въпрос: „Тогава кой е убил Нолан?“, а отговорът на Хънт — по-точно отговорът на Харди — беше: „Ами, вие, момчета. Някой от семейство Халил.“ Само че изведнъж нещата не изглеждаха вече така.
Вместо това Хънт смотолеви:
— Не, никой не се съмнява, че Шолер е убил Нолан. А ФБР са казали, че вероятно Нолан е убил родителите ви. Те имаха ли представа защо? Или кой му е наредил?
— С две думи, в началото не можеха да открият нищо, въпреки че научих от свои роднини, че са разпитвали доста хора там, отвъд океана.
Хънт успя единствено да отвори уста от изумление.
— В Ирак? ФБР са разпитвали хора в Ирак във връзка със смъртта на родителите ви?
— Разбира се. Натам водеше процесът.
— Но не са открили кой го е направил?
— След известно време разбраха кой. — Сега Халил си позволи да се усмихне леко. — И ние, моето семейство, потвърдихме, че е вярно. Знаете ли, вашето ФБР знае какво прави. Агентите им са изключително компетентни и добре си вършат работата.
Хънт се изпъна назад.
— И какво откриха?
— Ами, както казах, след известно време стана почти очевидно. Но най-напред трябва да знаете, че баща ми, Ибрахим, беше отличен бизнесмен. Той насочваше най-малкия си брат, Махмуд, в някои от сделките му в Ирак. Махмуд се опитваше да наеме работници за договор за реконструкцията там, много изгоден договор. Но основният доставчик и главен конкурент на Махмуд беше кюрд на име Куван Крекар. ФБР стигнаха до заключението, че господин Крекар е издействал поръчката срещу майка ми и баща ми, за да съсипе бизнеса ни тук — и до голяма степен успя. Но за кратко. — Усмивката на Халил се върна върху лицето му, но този път беше ледена. — Дочух една-две думи преди време, според които господин Крекар изгубил живота си от импровизирано взривно устройство. Страната ни, както знаете, преживява бурни времена. Но добрата новина е, че Махмуд и бизнесът му напоследък процъфтяват и вярваме, че най-лошото е минало.
36.
В 5:30 Харди и Хънт седяха в едно от сепаретата край прозореца при „Лу Гърка“ — бар и, според някои хора, ресторант, намиращ се на улицата точно срещу Съдебната палата. Чепкането по въпроса дали е истински ресторант, достоен да носи това име, произтичаше от непостоянното качество на храната, която се сервираше там. Много от редовните посетители идваха само за да пият на бара отпред и даже не се опитваха да ядат постоянно променящият се специалитет на Чуй, съпругата на Лу, която създаваше по един такъв всеки божи ден.
Специалитетът бе единственото ястие в менюто и в чест на китайския произход на Чуй и гръцкия — на Лу, тя най-често се опитваше да прави различни комбинации от продукти, съчетавайки коренно различните кулинарни традиции на тези две култури. Така в някой ден Специалитетът на Лу можеше да е тестени хапки с рибен хайвер в бульон „Авголемоно“, в друг — пелмени с мусака „Цяодзъ“ или често поръчваният „Инлин“ в глинен гювеч. Съставките на последното веднъж бяха объркали жури от шестима най-добри майстори-готвачи в града, след като Областният прокурор Кларънс Джакман публично го беше нарекъл „своето любимо ястие за обяд“.