— Оценявам това — отговори Харди. — Смятах, че ще се интересувате от откриването на убиеца на Рон Нолан. Предположих, че бихте искали да знаете дали наистина е бил Ивън Шолер или не. Всичко, което ми кажете, би могло да помогне да стигнем до истината. В апела се позовавам на това, че според мен ФБР са открили неща, които не са съобщили на обвинителите на Ивън по време на процеса. Предполагам сте запознат с осколочните гранати?
— Разбира се.
— Тогава може би знаете, че Нолан, който е бил ваш служител, е имал такива в дома си.
— Разбрах, че Шолер ги е подхвърлил, за да натопи Нолан.
— Не, господине. — Харди вече изобщо не се затрудни да изрече следващата неистина. — От процеса насам това положение е сериозно разклатено. Федералните заключиха, че не е възможно Ивън да е внесъл тези гранати в страната, докато за Нолан е било достатъчно да ги пусне в сака си.
— Защо му е било да го прави?
— Защото е харесвал начина, по който те прикриват следите от убийствата.
Олстронг се изсмя силно, макар че този път през телефона Харди отчете еднакви дози смях и нервност. Когато спря, каза:
— Това обвинение е направо смешно, господин Харди. Рон набираше за мен персонал. Той не е убивал хора.
— Убивал е. Федералните агенти достатъчно ясно са разкрили това пред роднините на семейство Халил, които са били сред неговите жертви. Този път се опитвам да извадя пред съда именно този факт. Ако Нолан е убивал хора по поръчка, тогава отмъщението става мотив за собствената му смърт. Това може да извади Ивън на свобода.
Олстронг зададе въпроса, към който Харди го беше водил.
— Твърдите, че Нолан е убивал хора по поръчка? Това е абсурдно.
— ФБР не мисли така.
— Кой му е плащал в такъв случай?
— Ами, ФБР твърди пред клана Халил, че е бил един от бившите ви клиенти в Ирак, човек на име Куван Крекар.
— Куван е мъртъв. От две години.
— Знам. Бил е убит от някой член на клана Халил в Ирак. Но аз все пак не смятам, че Куван е плащал на Нолан. В интерес на истината двама инспектори от отдел „Убийства“ в полицията на Сан Франциско са на същото мнение като мен. И въобще не смятат да се откажат от разследването си. Според тях онзи, който е платил за убийството на двамата Халил има пръст и в убийствата на Чарли и Хана Боуен. Имате ли някаква идея кой би могъл да бъде?
— Никаква.
— Странно, защото ние смятаме, че е някой във вашата компания, Джак. „Олстронг Секюрити“.
След малка пауза Олстронг каза:
— Господин Харди, ако това нелепо обвинение някога види бял свят, надявам се да сте готов цял живот да се защитавате в делото, което ще заведа срещу вас.
— Доволен съм, че го направих — каза Харди. — Трябваше да раздвижа нещо. Беше донякъде забавно.
Франи седеше до него край бара на „Малката детелина“. Брат й, Моузес Макгуайър, беше застанал срещу тях от другата страна на бара.
— Беше донякъде забавно — повтори Франи срещу Моузес, иронично имитирайки гласа на Харди. — Ужасно забавно да заплашваш човек, който вече е убил поне двама души и заподозрян за още три опита, за да не може тази информацията да излезе наяве. Ужасно е забавно, че може да ме сложи в списъка си за следващото убийство, за да може семейството ми да живее в страх всеки ден отсега нататък. Наистина го намирам за забавно.
Франи беше почервеняла, а очите й блестяха от гняв.
Харди сложи ръката си върху нейната.
— Това няма да се случи, Франи. И знаеш ли защо? Моузус знае, нали Моуз?
Макгуайър отпи от содата с лимон.
— Защото си казал на Олстронг, че участват и ченгетата. Няма нищо да спечели като те убие по същия начин, по който е убил семейство Боуен. Но — той вдигна показалец, — ето малката грешка, която сестра ми откри в стратегията ти, Диз. Ако този тип има достатъчно връзки, за да дърпа конците в самото ФБР, а очевидно ги има, кое по дяволите те кара да смяташ, че не може да заобиколи Ейб Глицки и Даръл Брако? — Той се обърна към Франи. — Достатъчно ясно ли се изразих?
Тя кимна веднъж с глава, все още бясна.
— Хора, почакайте малко — започна Харди. — Той няма да убие две ченгета, за бога. А кой знае кой още участва в разследването? Това просто няма да се случи.