— Че си убил човек.
— Не съм го казвал. Пошегувах се. И Какво?
Тя въздъхна, отвори уста, спря, после отново отвори уста:
— Рон ми каза, че си влизал в дома му миналия уикенд и си оставил там неща, които си пренесъл контрабандно от Ирак, за да направиш така, че да изглежда сякаш той е убил онзи човек и съпругата му, а всъщност ти си ги убил.
Раменете на Ивън се отпуснаха. Той се прегърби на стола. Вдигна чашата си и я изпи на един дъх.
— Ивън?
— Това копеле. Това шибано копеле!
Тя продължи.
— Каза, че си вкарал в дома му ръчни гранати и пистолети, които си изнесъл контрабандно от Ирак. И си внесъл уличаващи снимки в компютъра му.
Тялото на Ивън бавно се намести назад в стола. Заговори бавно, внимателно, за да не го подведе надебелелият му език:
— Този мъж, който беше убит, Халил. Той е иракчанин. Помисли върху това. Помисли каква е истинската работа на Рон тук…
— Какво искаш да кажеш? Рон се занимава с набиране на персонал. Той е…
— Не, слушай. Той е наемник преди всичко. Това бяха неговите пистолети, неговите гранати, неговите снимки.
Тара се дръпна назад и скръсти ръце.
— Искаш да кажеш, че наистина знаеш за това? Как може да знаеш? И за Рон?
Той само я погледна, отвори уста и я затвори пак.
Сега тя се наведе напред.
— Да не би да искаш да ми кажеш, че не е излъгал за влизането ти в дома му? Направи ли го, Ивън? Кажи ми, че не си го направил.
— Не, аз… — Ивън разклати главата си, опитвайки се да премахне алкохолната мъгла. — Искам да кажа, добре, наистина влязох там.
— Влязъл си незаконно в дома на Рон? И какво направи?
— Нищо. Не направих нищо. Не — поправи се той, — не е вярно. Влязох в компютъра му и копирах снимките на къщата на онзи човек, преди да е била запалена.
— Защо го направи?
— Защото Рон е убиец, Тара. Той е убил онези хора и това беше доказателството…
— И какво направи с него?
— Изпратих го на някого.
— ФБР, това ли искаш да кажеш? — тя удари с длан по масата. — На ФБР ли изпрати дискетата, Ивън? Защото днес Рон ги е извикал в дома си и им е казал, че ти си оставил всички онези неща. А сега ти ми казваш, че наистина си влизал там, значи те ще открият косми от косата ти, твои отпечатъци или нещо друго, не разбираш ли? Опитва се да те натопи. — Тя прекара и двете си ръце през косата си до врата. — Боже, боже, боже! Как може това да се случва наистина? Сега те може да са в дома ти и да чакат, за да те разпитват, не разбираш ли? Какво ще им кажеш?
Той я гледа с празен поглед една цяла минута, след което вдигна ръка и загриза кокалчето на показалеца си.
— Достатъчно сме се занимавали с това. — Думите му бяха започнали да звучат завалено.
— Ивън — тя стисна ръцете му. — Той вече е пуснал ФБР след теб, не разбираш ли? Това вече се случва.
— Не може да бъда. Трябва да го спра.
— Не, не прави нищо. Намери адвокат, който да говори с някой от твоите началници. Може би те могат да оставят съобщение, да предадат нещо на Рон. Но ти лично стой настрана. Рон е опасен, Ивън. И се е заел да те смаже. Трябва да проявиш разум. Изтрезней и започни да си изработваш план.
Ивън стовари тежко длан върху масата.
— Какво искаш да кажеш с това „изтрезней“? За това ли е цялата работа — дали съм пиян или трезвен? Точно сега съм достатъчно трезвен, за да го начукам на Рон Нолан.
— Ивън — умоляваше го тя. — Не си. Чуй се само какво говориш. Ти никога не псуваш, когато си трезвен. Не говориш завалено, когато си трезвен. — Тя се изправи, протегна се и докосна ръката му. — Слушай, защо не дойдеш при мен? Аз ще карам.
— А след това какво? — Надебелелият глас на Ивън трепереше от гняв и страх. — След това ФБР ще ме открие там. Или утре на работа. Какво ще правя след това?
— Ела с мен вкъщи. Ще поговорим и ще измислим нещо. — Тя плъзна ръка по ръкава му и го хвана за ръка. — Хайде. Наистина.
— Не — той се дръпна и се извърна леко настрани. Раменете му се повдигнаха и спуснаха, след това се обърна към нея. — Повече няма да се разправям с него! Това трябва да свърши. Не може да продължава.
— Прав си, но не може да свърши тази вечер, Ивън.
— По дяволите, разбира се, че може.
Тара запази гласа си нисък, помирителен, сдържан.
— Ивън, хайде. Нищо не можеш да направиш в това състояние, затова недей да губиш разсъдък. Ти просто си много ядосан…
— Много повече от това, Тара. Ще убия това копеле.