Как бе възможно и двамата да се намират на това място? Как се беше стигнало дотук?
Накрая Ивън се наведе напред, сви рамене и изобрази нещо като храбра физиономия.
— В крайна сметка излиза, че трябваше да дойда с теб.
Тара нямаше доверие сама на себе си да отговори.
— Съжалявам — каза той.
Тара отвори уста, но от нея отново не излязоха думи. Неочаквано по лицето й се затъркаляха сълзи. Не се опита да ги спре.
— О, мила — каза той. После: — Не мисля, че… — поклати глава и я погледна. Раменете му се повдигнаха и паднаха. — Не вярвам аз да съм го убил.
Тара все още беше замаяна от факта, че Рон Нолан беше мъртъв. Да постави в него Ивън по какъвто и да е начин й се струваше невъзможно; тази идея изобщо не подлежеше на разглеждане. Вместо това установи, че се бори с някакво усещане за нереалност, което просмукваше часовете й на бодърстване, сякаш живееше в лош сън, от който не можеше да се отърси и събуди.
— Не бих могъл да го убия — каза той и зачака, докато тя повече не издържаше — Можеш ли да кажеш нещо, моля те.
— Какво трябва да кажа? Какво искаш да кажа? Тук съм. Това казва достатъчно, нали?
— Надявам се.
— И аз се надявам. Но не съм сигурна. Боли ли те?
— Ще се оправя.
— Така ли? Кога ще стане това? Какво означава то?
Той просто я гледаше.
Минаха десет седмици, преди да се видят отново.
През това време Ивън Шолер беше обвинен в убийството на Рон Нолан, но срещу него не бяха повдигнати обвинения за смъртта на Халил и съпругата му — областният прокурор Дъг Фолброк реши, че доказателствата, свързващи Ивън с тези убийства не бяха достатъчно солидни, за да бъде намерен за виновен. Както в повечето дела за убийства, искането за пускане под гаранция бе отхвърлено.
Тара почисти класната стая и след това прекара първите две седмици от лятото в апартамента си. На четвърти юли замина за жилището, което родителите й бяха наели за ваканционния сезон близо до Хоумууд, на езерото Тахо, и там набързо реши, че няма да се прибира вкъщи. Не можеше да понася да чете за Ивън ежедневно във вестниците. Имаше нужда да избяга от цялата история — молбите за интервюта, близостта до затвора, очакванията или обвиненията на хора, които не я познаваха. Остана в Хоумууд сама до късно през август. Четеше, тичаше по стръмен терен, плуваше в студените води на езерото.
Накрая дойде моментът да се връща, за да подготви класната си стая за новата година. Отпътува в четвъртък сутринта. Забърса праха, насъбрал се в апартамента й, отиде в училището и започна отново с познатата работа. И някъде по средата разбра, че е взела решението. Свърши за деня малко след 3:00 и тръгна направо към къщата, в която Ивън беше отраснал. Паркира отпред на улицата и потропа на вратата.
Ейлийн я посрещна както винаги — възторжено, искрено, с предразполагаща усмивка, прегръдка, целувка по двете бузи. Влязоха заедно в просторната модерна кухня и побъбриха за незначителни неща, докато Ейлийн наливаше чай с лед и се настаняваха една срещу друга на масата в нишата, откъдето се виждаше малкия рай в задния двор. Накрая Ейлийн наклони глава по свойствения си начин.
— И какво те води днес тук?
— Исках да те попитам дали Ивън би искал да ме види отново.
— Повече от всичко друго.
— Не се справих много добре онзи път. Той не ти ли разказа за това?
— Не даде много подробности. Каза, че не било леко. Но не те обвинява. Никой не те обвинява — имам предвид нас — знаеш го, нали?
Тара кимна.
— Просто не знаех какво да мисля. Всичко се случи толкова бързо. Първо всичките лъжи на Рон, после — мисълта, че Ивън и аз може да имаме втори шанс. Накрая последната нощ в бара… където си мислех… — тя спря, преглътна и сви рамене.
Ейлийн се протегна и я потупа по ръката.
— Всичко е наред. Ако това означава нещо, а според мен означава, Ивън не помни какво се е случило там. Той не вярва, че е убил Рон. Казва, че не е такъв човек. Никога не би го направил.
— Вярвам му.
— И аз.
— Но някой го е направил.
— Може би някой, свързан с онова семейство Халил. Така поне смята Арън.
— Арън?
— Арън Уошбърн, неговият адвокат. — Унила усмивка.
— Неговият скъп адвокат. — Тя махна с ръка при този коментар. — Но няма проблеми. Имаме достатъчно спестявания, слава богу. Не мога да измисля по-добър начин да ги похарча.