Приставът остана докато се настаняваха, после изчезна и остави сами двамата адвокати със съдията. Толсън, в роба и очила зад бюрото си, все пак се върна към обичайното си неофициално държание извън съдебната зала:
— Значи, както разбирам, вие двамата не сте стигнали до споразумение. Господин Уошбърн?
Възрастният адвокат седна назад и кръстоса крака — замислен, търпелив, доброжелателен.
— Точно така, Ваша чест.
— Какво можем да очакваме като продължителност?
Въпросът бе зададен и към двамата, Но Милс се обади първа:
— За обвинението, Ваша чест, може би четири седмици, зависи от кръстосаните разпити. Никога не съм работила с господин Уошбърн, затова не знам колко време ще му трябва. Ще оставя той да направи сметка за защитата. За опроверженията — не знам. — Тя млъкна за малко, решила да не дава категорична оценка. — Много ще зависи от това, което решите да съкратите.
— Ще стигнем и дотам — каза Толсън. — Избора на съдебни заседатели?
— Може би две седмици, Ваша чест. Бих предложила една седмица за проучвания, в зависимост от продължителността.
Това, което предлагаше тя, бе да прегледат евентуалните заседатели, за да видят кой може да участва почти без заплащане в нещо, което изглежда щеше да трае два месеца. Разумно бе да се елиминира онова огромно мнозинство, чиито работодатели нямаше да им платят за двата месеца в служба на съда или които по друга причина не можеха да изпълнят този ангажимент. Само преминалите предварителния подбор щяха да упорстват в по-сложните и отнемащи време запитвания, които щяха да определят кой да участва.
Тя продължи:
— Имаме право на по двайсет безусловни отхвърляния и някои щекотливи теми като войната в Ирак или психичните проблеми — зависи какво ще постановите. Ако използваме въпросници, можем да свършим с проучването за около три дни и около два дни след това да имаме избрани съдебни заседатели.
Толсън кимна.
— Господин Уошбърн? Добре ли ви звучи това?
— Доста близо до моята идея — отговори напевно той. — Съгласен съм първо да ги проучим и да им дадем да попълнят въпросници. — Бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади сноп листи, сгънати по дължина. — Случайно нося със себе си въпросник, който предлагам за това дело. — Подаде по един на съдията и на Милс и продължи: — Ще ми трябва седмица за защитата, Ваша чест.
Толсън, внимателно зачетен във въпросника попита без да вдига поглед:
— Някакви искания?
Този път Уошбърн започна първи:
— Да ограничим използването на фотографски материал от аутопсията, Ваша чест. Не са нужни цял куп кървави снимки, за да се докаже, че този тип е мъртъв.
— Ваша чест — обади се Милс, — този „тип“, жертвата, е бил в отлично здраве. Някой го е направил на кървава пихтия. Не крадец или разбойник, а някой, който го е мразил. Съдебните заседатели трябва да видят диващината на цялото нападение, за да оценят факта, че убийството е на лична основа.
Уошбърн стреля незабавно:
— Прекаленият брой снимки от аутопсията може да предубедят заседателите.
Толсън вдигна ръка:
— Покажете ми снимките, които искате да бъдат допуснати. Ще ви кажа кои може да използвате преди да започнем с избора на съдебни заседатели. Нещо друго?
Моментът настъпи. Милс извади копия от своята петиция 402 за Уошбърн и Толсън и каза:
— Господин Уошбърн е открил нещо за ПТСР, ваша чест, и в списъка на свидетелите му има експерти. Бихме искали пълно изслушване какво ще постановите вие, преди да стигнем до избора на съдебни заседатели.
Тя искаше съдът да накара Уошбърн да извика свидетелите си в отсъствието на съдебно жури и да ги накара да дадат показания под клетва. После двете страни щяха да поспорят коя част от показанията бяха допустими, и съдът щеше да излезе с решение въз основа на това. Ако показанията бъдеха допуснати, същите свидетели щяха да дадат точно същите показания по-късно в присъствието на съдебните заседатели.
Ако съдът откажеше да проведе изслушването, показанията щяха да бъдат чути за първи път пред заседателите. В този случай, ако съдът постановеше, че не е трябвало да бъдат допускани, единственото което можеше да се направи бе да се инструктират съдебните заседатели да приемат, че не са ги чули. Тази популярна „след дъжд качулка“ се ползваше с лошата слава на неефективен начин за справяне с проблема.