Милс стигна до най-същественото:
— Обвиняемият твърди, че има ПТСР, ваша чест, а защитата — че не го е направил. Щом не го е извършил, значи няма значение в какво състояние е умът му. Това, което ще се постигне по този начин е да се предложи на съдебните заседатели военното му досие и раняването, за да се предизвика тяхното състрадание.
Уошбърн, облегнат назад с кръстосани крака, прекара пръст около ухото си.
— Клиентът ми е претърпял изключване на съзнанието в период от време, когато господин Нолан е бил убит, Ваша чест. Първо, доказателствата за ПТСР ще подкрепят твърдението му, че той не може да си спомни нищо за това време. Второ, ако е убил някого и има съмнения за душевното му състояние, защото по същото време може да е бил в епизод на ПТСР, тогава той има право на това смекчаващо обстоятелство. Престъплението със сигурност ще бъде нещо по-малко от предумишлено убийство — може би съзнателно или дори несъзнателно непредумишлено убийство.
Това предизвика първия знак на присъщата раздразнителност на Толсън от съдебната зала:
— Мисля, че познавам спорните въпроси, господин адвокат. — Той прекара още няколко секунди в разглеждане на страниците на Милс, след което ги подравни и ги остави до въпросника на Уошбърн. — Ще разреша две седмици за искания за издаване на решения. Докато не разберем какво ще слуша съдебното жури, не можем да им кажем колко време ще трае процесът. Затова изборът на съдебни заседатели ще започне след две седмици, считано от днес. Така добре ли е?
Според Милс беше добре. Беше получила своето изслушване. Добър знак.
Толсън продължи:
— Моят екип ще започне набирането на групи от съдебни заседатели. Шест дни в съдебна зала за избор на жури, в това число три за предварителното проучване. Около шест седмици за гледане на делото ако затънете в ПТСР, в обратния случай — вероятно най-много четири. Да вървим отвън и да се залавяме за работа.
20.
Арън Уошбърн бе застанал на средата на съдебната зала и разпитваше първия свидетел в изслушването за ПТСР. Доктор Сандра Оувъртън бе сериозна къдравокоса жена, психиатър, малко над четирийсетте. Носеше тъмносин делови костюм и ниски обувки. Вече бе изредила квалификациите и опита си като психиатър — и лекар — специализиран в работата с ветерани, завърнали се от активни военни действия.
— Основавайки се на опита си с тези ветерани, докторе, сблъсквали ли сте се със състоянието, познато като Посттравматично стресово разстройство или ПТСР? — попита Уошбърн.
Тя едва се сдържа да не се разсмее.
— Аз правя почти само това.
— Можете ли да обясните на съда какво точно представлява то?
— Разбира се. — Тя хвърли поглед към масата на обвинителя, където седеше Милс със скръстени ръце, после към съдийската банка. — До голяма степен името само говори. Това е психично разстройство, което се появява след епизод на травматичен стрес.
— Психично разстройство? Искате да кажете душевно заболяване?
Тя поклати глава.
— Този термин не го описва точно. В юридически смисъл би могло да се квалифицира като заболяване, недостатък или разстройство. От медицинска гледна точка е по-скоро група трайно проявяващи се симптоми и реакции, които преживява човек, преминал през травмиращо събитие. Ключовата дума е „трайно проявяващи се“.
— В какъв смисъл?
— Ами почти всеки преживял травмиращо събитие проявява някаква реакция на него. Шок, депресия или безсъние. Но при ПТСР реакцията първо има по-сериозен характер и второ, продължава по-дълго време, понякога остава завинаги. Превръща се в разстройство, не реакция.
— Какво е травмиращо събитие, докторе?
Оувъртън отново поклати глава.
— Няма точно определение. Онова, което травмира един човек, може да е сравнително безвредно за друг. Но определено има тенденция травмиращите събития да включват участие във война, сериозни катастрофи, престъпления като изнасилване, природни катастрофи, актове на тероризъм и други подобни.
— Споменахте участие във война.
— Да. Много често. Въпреки че разстройството било изследвано по-задълбочено едва след войната във Виетнам. Преди, когато въобще говорели за него, го наричали „синдром на Да Коста“. Но след Виетнам броят на войниците с опит във воденето на военни действия и страдащи от ПТСР се е повишил с цели трийсет процента.
— И кои са някои от симптомите, свързани с ПТСР?