Светлината бе все още слаба, но сега можеше да потвърди, че не идва от лампа. Поклащаше се нагоре-надолу, което означаваше, че някой я държи в ръка и приближава към него по тунела.
Олександър, чиято козина стърчеше право нагоре, се облиза в очакване. Борн го погали между ушите, както бе виждал да прави Сорая. Коя е тя всъщност, запита се той. Какво бе означавала за него? Начинът, по който трепна, когато го видя да влиза за пръв път в „Тифон“, навремето му се беше сторил странен, но сега нещата се изясняваха. Явно бе очаквала той да я помни, да помни времето, което са прекарали заедно. Какво бяха направили? Защо е била изтеглена от мисия?
Светлината вече не беше безформена. Той нямаше повече време да мисли върху разпокъсания си спомен. Трябваше да действа. Но щом се размърда, му се зави свят и той залитна. Коленете му се подкосиха и той сграбчи каменната стена. Светлината стана по-ярка и той не можеше да стори нищо.
Фади се движеше по лявото разклонение, наострил слух да долови и най-слабия звук. Всеки път, когато чуеше нещо, насочваше светлината в съответната посока. Виждаше само плъхове с червени очи, които се разбягваха, поклащайки опашки. Глождеше го неприятното остро усещане за недовършена работа. Мисълта за баща му — неговия изключителен, здрав, силен баща, който се беше превърнал в лигава черупка, привързана за инвалиден стол, втренчен в една сива вечност — го изгаряше като огън. Борн беше виновен — Борн и онази жена. Баща му е бил на косъм от смъртта. Фади не хранеше никакви илюзии по отношение на Джейсън Борн. Този човек беше магьосник — променяше вида си, материализираше се сякаш от нищото, изчезваше мистериозно. Всъщност именно Борн го вдъхнови да разчита толкова на собствените си промени на самоличността.
Фокусът на живота му се измести в момента, в който куршумът, изстрелян от Борн, се заби в гръбначния стълб на баща му. Резултатът бе необратима парализа. Оттам нататък травмата бе довела до апоплектичен удар и бе отнела на баща му способността да говори или мисли свързано.
Фади пое по пътя на своята радикална философия. По отношение на сподвижниците му на пръв поглед нищо не се бе променило. Но дълбоко в себе си той знаеше, че не е съвсем така. След инцидента с баща му Фади имаше лични приоритети, а именно да подложи Джейсън Борн и Сорая Мур на възможно най-големите мъки, преди да ги убие. Бързата смърт не беше вариант за тях. Той го знаеше, знаеше го и брат му. Съдбата на баща им, който беше жив труп, ги бе сближила така, както нищо друго не би могло.
Двамата станаха един мозък в две тела; една мисъл, посветена на отмъщението. И така, напрегнаха целия си изумителен умствен капацитет за постигането на тази цел.
Фади, чието рождено име бе Абу Гази Надир ал Джамух ибн Хамид ибн Ашеф ал Уахиб, премина покрай дупка отляво в тунела. Пред него светлината освети разклонения наляво и надясно. Влезе няколко крачки навътре във всяко от тях, без да намери знак за нечие присъствие.
Решил, че в края на краищата е сгрешил, той се върна и пое към разклонението. Сега бързаше, за да настигне лейтенант Кове и хората му. Не можеше да пропусне екзекуцията. Винаги имаше възможност в разгара на битката изричните му заповеди Борн да бъде оставен жив да бъдат забравени.
Тъкмо беше подминал дупката в тунела, когато спря. Обърна се и проучи тъмнината с фенера си. Не видя нищо необичайно, но реши да провери все пак. Съвсем скоро стигна до срутването. Видя изкривените стени, големите пукнатини в камъка, скърцащите дървени греди. Цареше пълен хаос, без съмнение мястото бе опасно.
Насочвайки лъча светлина над отломките, той видя, че има малка дупка при тавана на помещението. Тъкмо мислеше дали е достатъчно широко, за да може човек да се промъкне през нея, когато чу престрелка, която ехтеше в катакомбите.
„Открили са го!“, помисли си. Завъртя се на пети и излезе в главния тунел, насочвайки се към разклонението в луд бяг.
Осемнайсета глава
Сорая, която се носеше по тунела, почувства край нея да свистят парчета камък, отчупени от рикошети. Един се заби в рамото й и тя едва се сдържа да не извика. Успя да го извади тичешком и го хвърли така, че преследвачите й да го видят. Беше решена да защити Борн, за да изкупи вината си за ужасната грешка в преценките, която бе допуснала предишния път, когато бяха в Одеса.