Мониторът отново зазвъня, за да му каже, че е време да върви. Той грабна преводите на най-новите разговори на „Дуджа“, които екипът на „Тифон“ бе изготвил, взе още два документа на излизане от офиса си. Прочете ги по пътя към кабинета на директора.
Ан го чакаше, седнала зад бюрото си в обичайната си делова поза. Очите й просветнаха за една десета от секундата, когато той се появи.
— Той те очаква — каза след това тя.
Карим ал Джамил кимна, мина покрай нея. Тя го пусна в огромния кабинет, отваряйки вратата с натискане на един бутон. Директорът бе на телефона, но махна на Карим ал Джамил да влезе.
— Точно така. Всички служители да останат в максимална готовност.
Изглежда, говореше с шефа на отдел „Операции“.
— Директорът на Международната агенция по атомна енергия е бил уведомен вчера сутринта. — Заслуша за момент гласа от другия край на линията, после продължи: — Техните служители са мобилизирани и временно са под наша егида. Да. Главният проблем сега е да попречим на тези от Вътрешна сигурност да прецакат нещата. Не, наложили сме пълно информационно затъмнение за всичко това. Последното, от което се нуждаем, е медиите да всеят паника сред цивилното население. — Той кимна. — Добре. Дръж ме в течение, без значение през деня или нощта.
Затвори и направи жест към Карим ал Джамил да седне.
— Какво имаш за мен?
— Пробив най-после. — Карим ал Джамил му подаде единия лист, които бе взел на излизане от кабинета си. — Има необичайно раздвижване, което носи почерка на „Дуджа“, Йемен.
Директорът кимна, докато проучваше сведенията.
— По-конкретно Шабуах, на юг, както виждам.
— Шабуах е планински район, слабо населен — каза Карим ал Джамил. — Идеален за изграждането на секретен ядрен обект.
— Съгласен съм — каза Стария. — Да пратим екипи „Скорпиън“ там възможно най-скоро. Но този път искам сухопътна подкрепа. — Той сграбчи телефона. — Има два батальона морски пехотинци, разположени в Джибути. Ще ги накарам да изпратят една рота, която да се координира с нашите хора. — Очите му блестяха. — Добра работа, Мартин. Твоите хора може би ни предоставиха средствата, за да ликвидираме още в зародиш този кошмар.
— Благодаря ви, сър.
Карим ал Джамил се усмихна. Стария щеше да е прав, ако сведенията не бяха дезинформация, която неговите хора от „Дуджа“ бяха излъчили в ефира. Макар пустошта в Шабуах да беше отлично скривалище, което той и брат му някога да бяха обмисляли, истинското разположение на подземното ядрено съоръжение на „Дуджа“ всъщност съвсем не бе близо до Южен Йемен.
Сорая извади късмет в едно отношение, макар първоначално да не го осъзна: металните жилки в стените на катакомбите не позволяваха на милиционера да се свърже с останалите от групата му. Той бе сам.
Възвърнала си самообладанието, тя престана да се движи. Борбата й постигна само това, че тялото й потъна още по-дълбоко в калната дупка на пода на катакомбите. Вече беше до ханша в кал, а украинският милиционер бавно се приближаваше към нея.
Едва когато го видя пред себе си, тя осъзна колко изплашен беше той. Може да е загубил брат или дъщеря в катакомбите, кой знае? Във всеки случай бе очевидно, че е съвсем наясно с многобройните опасности, които дебнат зад всеки ъгъл на тунелите. И ето че сега я виждаше там, където си бе представял самия себе си още от момента, когато му наредиха да влезе в катакомбите.
— За бога, моля ви, помогнете ми!
Милиционерът дойде до ръба на дупката и насочи лъча светлина над нея. Едната й ръка беше отпред, другата — зад гърба й.
— Коя сте вие? Какво правите тук?
— Туристка съм. Загубих се тук долу. — Тя се разрида. — Страх ме е. Страх ме е, че ще потъна.