Борн се оттласна от стената, изправи се точно пред Сорая.
— Е, как е възможно Фади да е знаел за Лермонтов?
— Забравяш, че Линдрос е бил разпитван от „Дуджа“. Може би са го захранили с дезинформация.
— Това би било вариант, ако са знаели, че ще бъде спасен.
Сорая помисли за момент.
— Това за Лермонтов ме интересува. Линдрос ми спомена и на мен за него. Той е причината аз да съм тук. Но защо? Защо ни прати и двамата тук?
— За да гоним един призрак — каза Борн. — Преследването на Лермонтов бе просто уловка. Фади ни очакваше. Той знаеше, че идваме. Беше подготвен да ме убие — всъщност, доколкото мога да преценя, изпитваше необходимост да ме убие. Видях го в очите му, чух го в гласа му. Явно е чакал от дълго време да ме хване.
Сорая изглеждаше потресена.
— И още нещо — продължи Борн. — В самолета на връщане Мартин каза, че тези, които са го разпитвали, са питали много пъти за една мисия, чиято мишена е бил Хамид ибн Ашеф. Моя мисия. Той попита дали си я спомням.
— Джейсън, защо Линдрос е искал да научи за мисия, организирана от Алекс Конклин?
— Ти знаеш защо — каза Борн. — Фади и Мартин са свързани по някакъв начин.
— Моля?
— Както и доктор Съндърланд. — Имаше необорима логика в неговата теория. — Лечението на Съндърланд ми стори нещо, нещо, което ме накара да допускам грешки във важни моменти.
— Как е възможно това?
— Една от техниките за промиване на мозъка е да се използва цвят, звук, ключова дума или фраза, за да се предизвика определена реакция в субекта в по-късен момент.
Нищо за горене в тази дупка — тази фраза се беше въртяла в главата на Борн до побъркване.
Борн я каза на Сорая.
— Фади я използва. Тези думи отключваха главоболието. Фади знаеше задействащата фраза, която доктор Съндърланд бе поставил в моя мозък.
Мисията в Одеса за убийството на Хамид ибн Ашеф е ключът, Сорая. Всичко сочи към нея. — Кожата му бе сива, внезапно й се стори изтощен. — Заговорът е налице. Но каква е целта му?
— Няма начин да разберем как те са принудили Линдрос да им помогне.
— Не са. Познавам Мартин по-добре от всеки друг. Той не би могъл да бъде заставен да стане предател.
— Какво друго обяснение има?
— Ако човекът, когото спасих от „Дуджа“ и върнах в ЦРУ, ако човекът, за когото гарантирах, всъщност не е Мартин Линдрос?
— Окей, стига. — Вдигна ръце с дланите навън. — Току-що прекоси границата, която дели параноята от тежката психоза.
Той не й обърна внимание.
— Ако човекът, когото върнах у дома и който понастоящем ръководи „Тифон“, е измамник?
— Джейсън, това е невъзможно. Той изглежда като Линдрос, говори като Линдрос. За Бога, той премина през сканирането на ретината.
— Скенерът на ретината може да бъде измамен. Вярно, не е лесно да се направи — изисква имплантиране на ретина или на цяло око. Но ако този измамник си е направил труда да промени лицето си, имплантиране на ретина би било лесна работа.
Сорая поклати глава.
— Имаш ли представа какви последици би имало това, за което говориш? Един измамник в централата на ЦРУ, който контролира над хиляда агенти по цял свят. Казвам ти го пак — невъзможно е, чиста лудост.
— Точно затова е проработило. Ти, аз, всеки в „Тифон“ и в ЦРУ — всички ние сме били манипулирани, подведени. Това, в края на краищата, е бил планът. Докато ние сме търчали насам-натам по света, Фади е бил свободен да прехвърля нелегално свои хора в САЩ, да транспортира ядреното съоръжение — на части, без съмнение — до мястото, където смятат да го взривят.
— Това, което казваш, е чудовищно. — Сорая бе зашеметена, шокирана. — Никой няма да ти повярва. Главата ми дори не може да го побере. — Тя седна на ръба на нара. — Виж, ти загуби много кръв. Изтощен си, не разсъждаваш ясно. Трябва да поспиш и после…
— Има един сигурен начин да се уверим дали този Мартин Линдрос, когото върнах обратно, е истински или е измамник — продължи Борн, без да обръща внимание на думите й. — Трябва да намеря истинския Мартин Линдрос. Ако съм прав, значи той е все още жив. Измамникът има нужда от него жив. — Той започна: да се измъква от леглото. — Ние трябва да…
Внезапно зашеметен, той бе принуден да спре; нещо сякаш го блъсна назад към стената. Сорая го сложи да легне. Клепачите му натежаха от умора.
— Каквото и да решим да предприемем, точно сега имаш нужда от почивка. И двамата сме изтощени, а ти трябва да се лекуваш.