— Вие сте късметлия, господин Лърнър — каза доктор Павлина, докато прекосяваха улицата към паркинга. — Попаднах на този Борн, когото търсите. Не директно, но разбрах, че е ранен. Наръган е с нож отстрани на торса. Не са засегнати важни органи, но раната е доста дълбока. Загубил е много кръв.
— Откъде знаете всичко това, щом не сте влязла в директен контакт с него?
— За щастие, той не е сам, а с човек от нашите. Сорая Мур. Позвъни на вратата ми снощи. Борн бил зле и не могъл да я придружи, така ми каза. Дадох й антибиотици, медицински конци и такива неща.
— Къде са двамата сега?
— Не ми каза и аз не питах. Стандартна процедура.
— Жалко — каза Лърнър и наистина съжаляваше. Интересно, какво, по дяволите, прави Сорая тук? Как е разбрала къде е Борн, освен ако Мартин Линдрос не я е изпратил? Но защо би го сторил? Всички знаеха, че Борн работи сам. Задачата нямаше смисъл. Лърнър би предпочел да се обади на Линдрос и да го пита за решението му, но, разбира се, не можеше. Пътуването му до тук беше тайна и това бе ясно обяснено на доктор Павлина, когато Стария й бе позвънил.
Те спряха пред нова сребриста шкода „Октавия RS“ — малка, но спретната спортна кола. Доктор Павлина я отключи и двамата се качиха.
— Лично директорът ми нареди да ви окажа цялата помощ, която бих могла да организирам. — Доктор Павлина тръгна да напуска паркинга, като на изхода плати талона за престой. — Има някои новини. Изглежда, милицията издирва Борн за убийството на четирима души.
— Това означава, че е принуден да се измъкне от Одеса възможно най-бързо и безшумно.
— На негово място бих го направила. — Тя изчака пролука в трафика и потегли.
Опитното око на Лърнър оглеждаше всичко наоколо.
— Градът е относително голям. Сигурен съм, че има много начини за измъкване.
— Естествено — кимна доктор Павлина. — Но той ще може да използва много малко от тях. Например на летището има засилено наблюдение. Този вариант отпада.
— Не бъдете толкова сигурна. Този човек е дяволски добър хамелеон.
Доктор Павлина мина в лявото платно и ускори.
— Забравяте, че е ранен доста зле. Милицията също е научила някак си за това. Би било твърде рисковано.
— Тогава какво остава? — попита Лърнър. — Влак, кола?
— Нито едно от двете. Железопътната система няма да го изведе от Украйна, а шофирането ще отнеме твърде много време и ще носи твърде много рискове — милиционерски блокади и подобни.
— Значи остава вариантът по море.
Доктор Павлина кимна.
— Има пътнически ферибот от Одеса за Истанбул, но само веднъж седмично. Борн ще трябва да се крие четири дни, преди следващият да отплува. — Тя помисли за момент, докато увеличаваше още скоростта. — Основният източник на доходи за Одеса е търговията. По няколко пъти на ден от пристанището тръгват товарни и железопътни фериботи с различни дестинации: България, Грузия, Турция, Кипър, Египет. Мерките за сигурност са относително хлабави. Според мен това е най-добрият вариант за него.
— Тогава по-добре ни откарайте първо там — каза Лърнър — или със сигурност ще го изтървем.
Евгений Фьодорович влезе устремено в пазара за селскостопански продукти „Привоз“. Той се запъти директно към щандовете за яйца, без да спре на обичайните си места, за да попуши и да побъбри с приятелчетата си. Тази сутрин нямаше време за тях, нямаше време за нищо друго, освен да се измъкне от Одеса.
Магда, съсобственичката на павилиона, вече бе там. Яйцата се произвеждаха в личното й стопанство. Парите осигуряваше той.
— Идвал ли е някой да пита за мен? — попита я, щом заобиколи зад щанда.
Тя вадеше яйцата от кошовете, разделяйки ги по цвят и размер.
— Не, тихо е като в гробище.
— Защо използва тази фраза?
Нещо в тона му я накара да спре работата си и да го погледне.
— Евгений Фьодорович, станало ли е нещо?
— Нищо. — Той бе зает да събира личните си вещи.
— Хм. Изглеждаш сякаш си видял слънцето посред нощ. — Тя опря юмруци на широките си хълбоци. — И накъде си се запътил? Днес е сряда, ще бъдем затрупани с работа от сутринта до залез-слънце.
— Трябва да реша един бизнес въпрос — каза той бързо.
Тя му препречи пътя.
— Хич не си и помисляй да ме зарежеш просто така. Имаме споразумение.
— Извикай брат си да ти помага.
— Брат ми е идиот — изпъчи гърди Магда.