— Взели сте радикално решение — каза той, щом почувства, че е овладял напълно емоциите си. — Нали ви казах, че нещата с него са под контрол.
— Замислих се и реших, че не е достатъчно.
— Трябваше да ми кажете.
— Ти само щеше да се опиташ да ме разубедиш — побърза да каже директорът. — Личеше си, че е доволен от това как добре се е справил с една сложна ситуация. — Сега е твърде късно. Не можеш да го спреш, Мартин, така че дори не се опитвай. — Той избърса устните си. — Доброто на групата е по-важно от желанията на отделния човек. Знаеш го не по-зле от всеки друг.
Карим ал Джамил се замисли над изключителната опасност, която водеше след себе си решението на директора. Освен че бе заплаха за тяхното лично отмъщение, присъствието на Лърнър в Одеса бе извънреден фактор, който той и Фади не бяха взели предвид. Промененият сценарий заплашваше изпълнението на плана. Той бе научил от Фади по кодиран канал, който вървеше успоредно с комуникациите на ЦРУ, че е ранил Борн. Ако не вземеха мерки, Лърнър би могъл да разбере това. Той, естествено, би се заинтересувал да открие самоличността на човека, сторил това. Ако пък установеше, че Борн вече е мъртъв, щеше да поиска да разбере кой е неговият убиец. И в двата случая това би довело до опасни усложнения.
— А взехте ли предвид възможността Борн да убие Лърнър? — рече Карим ал Джамил, като се дръпна от масата.
— Изпратих Лърнър заради репутацията му. — Стария вдигна чашата си, установи, че чаят е изстинал, и я остави обратно. — Вече няма мъже като него. Той е роден убиец.
Също като Борн, помисли си Карим ал Джамил с горчивина, която го изгаряше като киселина.
Сорая забеляза капките прясна кръв по седалката на колата.
— Явно си разкъсал някой шев — каза му. — Няма да минеш без незабавна медицинска помощ.
— Забрави — отсече Борн. — И двамата трябва да се измъкнем от тук. Милиционерският кордон около нас само ще се затяга. — Той погледна към пристанището. — Пък и откъде ще получа медицинска помощ тук?
— На пристанището има поликлиника.
Сорая прекоси Иличовск и паркира пред триетажна сграда до новичка шкода октавия. Тя видя как той потрепери на излизане от колата.
— По-добре да използваме страничния вход.
— Охраната не е проблем — успокои я той.
Като отвори хастара на палтото си, той извади малък пакет във вакуумирана опаковка. Разкъса го и извади тесте документи за самоличност. Прегледа ги набързо, макар че докато летеше насам, бе запомнил всички документи, които Дерон бе фалшифицирал за него.
— Казвам се Микола Петрович Таз. Генерал-лейтенант от Департамента за защита на националната държавност и борба с тероризма към ССУ. — Той се приближи към нея, хвана я за ръка. — Его какъв е сценарият: ти си моя затворничка, чеченска терористка.
— Добре, тогава ще си сложа поне кърпата на главата — каза Сорая.
— Никой дори няма да те погледне, камо ли да ти задава въпроси. Ще бъдат уплашени до смърт от теб.
Той отвори вратата, блъсна я грубо пред себе си. Почти веднага дежурният извика един охранител.
Борн извади документите си от ДЗНД.
— Генерал-лейтенант Туз. Ранен съм с нож и се нуждая от лекар. — Той видя очите на охранителя да се плъзгат към Сорая. — Тя е мой затворник. Чеченска терористка камикадзе.
Охранителят, с побледняло лице, кимна.
— Оттук, господин генерал.
Той каза нещо по радиостанцията си и ги преведе през няколко коридора, в гола стая за прегледи, типична за спешно отделение на болница.
— Свързах се с управителя на поликлиниката. — Той посочи към масата за прегледи. — Настанявайте се, господин генерал. — Очевидно нервен както от състоянието на Борн, така и от присъствието на Сорая, той извади пистолета си и го насочи към нея. — Застани там, така че генерал-лейтенантът да те вижда.
Борн пусна ръката на Сорая с почти недоловимо кимване. Тя отиде в ъгъла на стаята, седна на един стол с метални крака, а охранителят се опитваше да я държи под око, без да я гледа открито.
— Генерал-лейтенант от ССУ — каза управителят на поликлиниката иззад бюрото си. — Не може да е вашият човек.
— Ние ще решим това — каза Матю Лърнър на сносен руски.
Доктор Павлина му хвърли зъл поглед, преди да се обърне към управителя.
— Казахте, че има рана от нож.
— Така ме уведомиха — кимна управителят.
Доктор Павлина се изправи.