Увитият в хавлия калъп сапун се оказа неочаквано ефикасно оръжие, което хвана Лърнър неподготвен и той залитна назад в каютата. Това обаче забави само за момент Лърнър, който беше във върхова форма. Първоначално изненадан, сега той чакаше Борн да влезе в обсега му. Вместо това Борн удари ниско с оръжието си, което накара Лърнър да замахне към него с шиша за лед.
Борн настъпи с левия си крак дясната китка на Лърнър и я притисна към килима на каютата. Но Борн беше бос. Нещо повече, кракът му бе все още мокър и до известна степен хлъзгав, така че Лърнър успя да издърпа китката си. Лърнър замахна нагоре с шиша, за малко не прониза крака на Борн. Той направи лъжливо движение надясно, заби дясното си коляно отляво в ребрата на Борн.
Болката разтърси Борн, лицето му се разкриви в гримаса. Твърдите като желязо кокалчета на юмрука на Лърнър го пронизаха в другото рамо. Той се изви и в този момент Лърнър захвана с пети глезена му, събаряйки го на земята.
Той се нахвърли върху Борн, който нанесе удар нагоре. Кръв пръскаше от двамата, когато Борн удари Лърнър по носа и го счупи. Докато Лърнър изтриваше кръвта от очите си, Борн го преобърна и впи пръсти между ребрата му, а той изсумтя от изненада и болка, почувствал две от ребрата му да поддават.
Лърнър изрева и нанесе порой от силни удари, така че дори и двете ръце на Борн да бяха свободни, пак не би могъл да се защити. Този последен ход отслаби и без това намалелите му сили.
Без да разбере как, Борн се озова с масивната ръка на Лърнър около гърлото си. Притиснат на пода, той видя върха на шиша за лед да се носи към дясното му око.
Щеше да има само една възможност. Извика инстинктивно самоличността си на убиец. Без мисъл, без страх. Стовари ръцете си с разперени длани върху ушите на Лърнър. Двойният удар не само дезориентира Лърнър, но създаде нещо като въздушна камера, така че когато Борн дръпна ръце, възникналото налягане проби тъпанчетата му.
Шишът спря на половината път и потръпна във внезапно парализираната ръка на Лърнър. Борн го отклони, сграбчи другия за ризата му и го дръпна надолу, като същевременно вдигна глава. Черепът му се вряза в лицето на Лърнър, точно там, където основата на носа му се съединяваше с челото му.
Лърнър се дръпна назад и подбели очи. Продължаваше да стиска шиша за лед. На ръба да изпадне в несвяст, той задейства изключително развития си инстинкт за оцеляване. Дясната му ръка замахна надолу, шишът одраска кожата от външната част на ръката на Борн.
Тогава Борн нанесе удар с две ръце в сънната артерия от дясната страна на врата на Лърнър. Лърнър, на колене, залитна назад. Събрал пръстите си в здрав клин, Борн заби върховете им в мекото място под челюстта на Лърнър и почувства разкъсването на кожа, мускули, органи.
Каютата се обагри в червено.
Борн усети как му причернява. Изведнъж силите го напуснаха и се отдръпнаха като отлив. Той потрепери и се срина в безсъзнание.
Двайсет и трета глава
Пръстите на Мута ибн Азиз се бяха вкопчили в изваяната ръка на Катя Вейнтроп. Двамата слизаха с подсиления стоманен асансьор към ядреното бомбоубежище на „Дуджа“ в Миран Шах.
— Сега вече ще видя ли съпруга си? — попита Катя.
— Ще го видиш, но нито ти, нито той ще остане доволен от срещата ви — това ти го обещавам.
Вратата на асансьора се отвори. Катя потрепери, когато излязоха.
— Имам чувството, че съм попаднала в сърцето на ада — каза тя, докато оглеждаше голите бетонни коридори.
Оскъдното осветление не успяваше да обезобрази красотата й, която Мута ибн Азиз, като всеки добър арабин, бе направил всичко възможно да прикрие максимално. Тя бе висока, стройна, с пищен бюст и руси коси, светлоока. Безупречната й кожа лъщеше, сякаш наскоро полирана. Малко съзвездие от лунички потрепваше в основата на носа й. Но тези й достойнства не впечатляваха Мута ибн Азиз, който я възприемаше с абсолютното безразличие на човек, отрасъл в пустинята.
По време на монотонното осемчасово пътуване през прахоляците с лендроувъра до Миран Шах умът му бе насочен към други проблеми. От първото му идване в Миран Шах бяха минали три години. Тогава дойде с брат си, Абуд ибн Азиз, и гениалния, но опърничав доктор Костин Вейнтроп. Двамата братя бяха изпратени от Фади да придружат Вейнтроп от лабораторията му в Букурещ до Миран Шах, защото добрият доктор изглеждаше неспособен да се справи сам с пътуването.
Тогава Вейнтроп беше крайно потиснат и в лошо настроение, тъй като наскоро го бяха изхвърлили от „Интегрейтид Въртикал Текнолоджис“ за престъпления, които твърдеше, че не е извършил. И беше прав, но това не бе най-важното. Отправените му обвинения бяха достатъчни, за да му попречат да си намери работа във всяка законна корпорация, университет или програма за финансиране, за която кандидатстваше.