Извади шепа прясно изпечено кафе на зърна от стъклен буркан, сложи ги хаванче и ги смля с чукалото. Върху газовия котлон наблизо имаше медно джезве. Фади го напълни с вода и запали котлона. Около дъното на съда затрептя син пламък.
— Отдавна не сме се виждали — подхвана Фади.
— Наистина ли очакваш да пия кафе с теб? — попита истинският Мартин Линдрос.
— Очаквам да се държиш като цивилизовано човешко същество.
Линдрос се засмя горчиво и докосна превръзката на окото си.
— Май ще съм единственият.
— Вземи си фурма — каза Фади и побутна към него овална чиния, пълна със сушени плодове. — Най-вкусни са, натопени в козе масло.
Водата завря и Фади сипа смляното кафе в джезвето. Взе една купичка, от която ухаеше на прясно смлени зърна кардамон. Сега цялото му внимание бе съсредоточено върху надигащото се кафе. Секунда преди то да прелее, свали джезвето от котлона и поръси горещата напитка с щипка кардамон, после я преля в малък чайник, в чийто чучур, вместо цедка, бе пъхнато парче палмово влакно. Като остави джезвето настрани, Фади наля арабското кафе в две малки чашки без дръжки. Сервира най-напред на уважавания гост, в случая — Линдрос, както повеляваше бедуинската традиция. Макар че никой бедуин не бе седял по турски в подобна „палатка“ — огромна, бетонна, вкопана дълбоко под земята.
— Как е брат ти? Надявам се, че като гледа през моето око, ще придобие различна перспектива. Може би вече няма да се стреми толкова настървено към унищожението на Запада.
— Наистина ли искаш да говорим за унищожение, Мартин? Ами тогава би трябвало да обсъдим насилственото налагане на една култура, която прикрива упадъка на своето преситено население, забравило значението на думата жертва. Да поговорим за американската окупация в Близкия изток, за умишленото унищожаване на древни традиции.
— Тези традиции явно включват взривяването на религиозни статуи, ако си припомним какво направиха талибаните в Афганистан. Както и убиването с камъни на жени, извършили прелюбодеяние, докато техните любовници се измъкват безнаказано.
— Аз, който съм саудитец бедуин, имам толкова общо с талибаните, колкото и ти. А що се отнася до прелюбодейките, ислямският закон трябва да се спазва. Ние не сме отделни личности, Мартин, а част от една семейна общност. Честта на нашите семейства живее в нашите дъщери. Ако нашите сестри са посрамени, тогава срамът се разпростира върху всички в семейството, докато жената не бъде премахната.
— Да убиваш собствената си плът и кръв? Това е нечовешко.
— Защото вие не го практикувате. — Фади кимна. — Пий.
Линдрос вдигна чашата до устните си и пресуши кафето на една глътка.
— Трябва да го сърбаш, Мартин. — Фади напълни отново чашата на Линдрос, след което изпи своята на кафето с три малки, сладостни сръбвания. С дясната ръка си взе фурма, потопи я в ароматното масло и я мушна в устата си. Дъвчеше бавно, замислено, после изплю продълговатата гладка костилка. — Опитай, няма да сбъркаш. Фурмите са не само вкусни, но и питателни. Знаеш ли, че Мохамед обичал да разнообразява постите си с фурми? Така правим и ние, защото това ни доближава до неговите идеали.
Линдрос го наблюдаваше спокойно и мълчаливо, все едно беше на бдение.
Фади избърса дясната си ръка с малка кърпа.
— Знаеш ли, баща ми правеше кафе от сутрин до късно вечерта. Това е най-големият комплимент, който бих могъл да му направя — на него или на който и да е бедуин. Това означава, че е щедър мъж. — Той напълни отново чашата си с кафе. — Баща ми обаче вече не може да прави кафе. Всъщност вече не може да прави нищо, освен да гледа втренчено в пространството. Майка ми му говори, но той не може да отвърне. Знаеш ли защо, Мартин? Защото името му е Абу Сариф Хамид ибн Ашеф ал Уахиб.
При това единственото око на Линдрос потрепна леко.
— Да, така е — каза Фади. — Хамид ибн Ашеф. Мъжът, когото Джейсън Борн по твоя заповед бе изпратен да убие.
— Значи затова ме залови.
— Така ли си мислиш?
— Това не беше моя мисия, глупако. По това време аз дори не познавах Джейсън Борн. Тогава шеф му беше Алекс Конклин, а Конклин е мъртъв. — Линдрос започна да се смее.
Без никакво предупреждение Фади скочи през масата и го сграбчи за ризата. Разтърси го толкова силно, че зъбите на Линдрос изтракаха.
— Мислиш се за много умен, Мартин. Но сега ще си платиш за това. Двамата с Борн ще си платите.