Фади сграбчи Линдрос за гърлото, сякаш имаше намерение да му извади гръкляна. Очевидно се наслаждаваше на усилията на Линдрос да си поеме дъх.
— Борн е все още жив, както ми казаха, но е на ръба. Аз обаче знам, че той ще прекоси земята и небето, за да те открие, особено ако смята, че аз също ще бъда тук.
— Какво… какво смяташ да правиш? — Линдрос едва успя да изрече думите.
— Ще му дам информацията, от която се нуждае, за да те намери тук, в Миран Шах. И когато го направи, аз ще те изкормя пред очите му. След това ще се заема с него.
Фади застана лице в лице срещу Линдрос, взирайки се в лявото му око, сякаш за да открие всички неща, които другият криеше от него.
— Накрая Борн ще иска да умре, Мартин. Не се съмнявай в това. Но за него смъртта няма да дойде бързо. Преди да издъхне, ще се уверя, че ще види ядреното унищожение на американската столица.
Трета част
Двайсет и четвърта глава
Спускат ковчега в гроба. Неясни отражения танцуват по дръжките, по табелката, поставена на капака, се гонят светли отблясъци. Свещеникът прави категоричен жест и ковчегът увисва неподвижно във въздуха. Елегантен и спретнат в своя костюм, духовникът се накланя над дупката толкова, че Борн очаква да го види как полита. Но той не пада. Вместо това с поразителен изблик на свръхчовешка сила издърпва рязко капака на ковчега.
— Какво правите? — пита Борн.
Свещеникът се обръща към него, замахва и пуска тежкия махагонов капак в гроба и Борн вижда, че това съвсем не е свещеникът. Това е Фади.
— Хайде — казва Фади на арабски и като пали цигара, подава на Борн кибритената кутия, — погледни.
Борн пристъпва напред и поглежда в отворения ковчег…
… и се намира да седи на задната седалка на кола. Поглежда през прозореца, вижда познат пейзаж, който въпреки това не може да разпознае. Побутва шофьора по рамото.
— Къде отиваме?
Шофьорът се обръща. Оказва се Линдрос. Но нещо странно е станало с лицето му. Виждат се сенки, може би белези. Това е същият Линдрос, когото той заведе обратно в централата на ЦРУ.
— Къде си мислиш, че отиваме? — казва измамникът, който се представя за Линдрос, и увеличава скоростта.
Наведен напред, Борн различава фигура, която стои отстрани на пътя. Колата лети към нея. Млада жена, стопаджийка, вдигнала палеца си: Сара. Почти са се изравнили с нея, когато тя прави стъпка напред и застава на пътя на колата.
Борн се опитва да извика, за да я предупреди, но не може. Усеща как колата блъсва жената и вижда как тялото й лети във въздуха, хвърчи кръв. Обхванат от гняв, той протяга ръка към шофьора…
… и вече е в автобус. Пътниците с бледи лица не му обръщат никакво внимание. Борн се движи напред по пътеката между седалките. Шофьорът носи спретнат западняшки костюм. Това е доктор Съндърланд, вашингтонският специалист по паметта.
— Къде отиваме? — пита го Борн.
— Вече ти казах — казва доктор Съндърланд.
През огромното предно стъкло Борн вижда плажа на Одеса. Той вижда Фади, който пуши цигара и се усмихва, очаква го.
— Всичко бе уредено — казва доктор Съндърланд — от самото начало.
Автобусът забавя. Има пистолет в ръката на Фади. Доктор Съндърланд му отваря вратата, той се качва, насочва пистолета към Борн, натиска спусъка…
Борн се събуди от ехтящия звук на изстрел. Някой стоеше над него. Мъж със синкава набола брада, хлътнали очи и ниско чело на примат. Слаба светлина се спускаше през прозореца и осветяваше продълговатото, мрачно лице на мъжа. Зад него небето бе нашарено със синьо и бяло.
— А, генерал-лейтенант Микола Петрович Туз. Най-после се събудихте. — Неговият ужасен руски бе още по-неясен заради голямото количество алкохол. — Аз съм доктор Коровин.
В първия момент Борн не можа да осъзнае къде е. Леглото, което се поклащаше плавно под него, накара сърцето му да подскочи. Имаше чувството, че е бил на такова място и преди — да не би пак да е загубил паметта си?
След това всичко си дойде на мястото. Огледа малката амбулатория и осъзна, че е на борда на „Иркутск“ и че се представя за генерал-лейтенант Микола Петрович Туз.
— Трябва ми асистентката ми — отрони с глух глас.