— Ще отида при Стария.
— Точно това не бива да правиш. Нямаме сигурно доказателство. Ще бъде твоята дума срещу тази на измамника. Твоята репутация вече бе опетнена от връзката ти с мен. А Стария обича Линдрос, вярва му безрезервно. Точно това прави плана на Фади толкова брилянтен. — Той поклати глава. — Не, няма да стигнеш доникъде, ако обвиниш Линдрос. Най-доброто решение е да държиш очите и ушите си отворени, а устата затворена. Не искам измамникът да разбере, че си по следите му. Той вече е склонен да те подозира. Той те изпрати да ме държиш под око, в края на краищата.
Мрачна усмивка се появи по нараненото му лице.
— Ще му дадем това, което иска. Ще му кажеш, че си присъствала на боя между мен и Лърнър на ферибота, по време на който сме се убили взаимно.
— Затова ме накара да хвърля проследяващото устройство през борда.
Борн кимна.
— Фади ще потвърди, че то е на дъното на Черно море.
Сорая се засмя.
— Това вече е нещо.
Надолу по улицата след кафене „Кактус“ имаше интернет кафе. Сорая плати, докато Борн седна пред един компютър в дъното. Той вече издирваше доктор Алън Съндърланд, когато Сорая си придърпа стол. Изглежда, доктор Съндърланд бе носител на множество награди и автор на редица книги. Една от страниците, която Борн отвори, съдържаше снимка на изтъкнатия специалист по паметта.
— Това не е човекът, който ме лекува — каза Борн, гледайки снимката. — Фади е използвал заместник. Лекар, който той е купил или заставил насила.
— Какво ти направи той?
— Не съм сигурен — каза Борн. — Той бърника из синапсите на мозъка ми, вкара невротрансмитери. Те потиснаха определени спомени, но и създадоха фалшиви. Спомени, които целят да ме накарат да приема измамника на мястото на Линдрос, спомени, които целят да ме отведат към смъртта ми.
— Това е ужасно, Джейсън. Сякаш някой е ровил из главата ти. Сорая постави ръка на рамото му. — Как се бориш с това?
— Всъщност не мога. Поне докато не намеря човека, който ми стори това.
Умът му незабавно се върна към разговора с фалшивия Съндърланд. Снимката на бюрото на красивата блондинка, която Съндърланд бе нарекъл Катя. Дали това бе част от прикритието? Борн отвори ума си, чу отново тона в гласа на Съндърланд. Не, той бе искрен за жената. Тя поне бе истинска за мъжа, който се бе представил като Алън Съндърланд.
А освен това акцентът на доктора… Борн си спомни, че го беше определил като румънски. Така че ето фактите: румънец, специалист по възстановяване на паметта, чиято съпруга се нарича Катя. Катя изглеждаше толкова спокойна пред фотоапарата, че нищо чудно да е модел или бивш модел. Всички тези частици и парченца не означаваха твърде много, помисли си той, но бе малко по-добре от съвсем нищо.
— Сега нека се върнем към началото.
Пръстите му летяха по клавиатурата. Малко по-късно изкара информация за Абу Сариф Хамид ибн Ашеф ал Уахиб, основателя на „Интегрейтид Въртикал Текнолоджис“.
— Той се е оженил преди 33 години за Мойра Каргил, най-малката дъщеря на Саймън и Джаки Каргил от рода Каргил и Денисън, известни меценати. Семейство Каргил са важна част от лондонското общество. Те твърдят, че могат да проследят потеклото си до времето на Хенри Осми. — Пръстите му продължиха танца си, мониторът бълваше още информация. — Мойра е родила три деца на Хамид ибн Ашеф: Абу Гази Надир ал Джамух ибн Хамид бил Ашеф ал Уахиб, по-малкия му брат Карим ал Джамил ибн Хамид ибн Ашеф ал Уахиб, който между другото е поел ръководството на компанията същата година, когато аз и ти бяхме за пръв път в Одеса.
— Две седмици след като простреля Хамид ибн Ашеф — каза Сорая иззад рамото му. — А третото дете?
— Стигам и до това. — Борн плъзна надолу страницата на екрана. — Ето. Най-малката е дъщеря. — Той спря, сърцето му биеше в гърлото. Той изрече името й със свито гърло. — Сара ибн Ашеф. Починала.
— Нашата Сара — пое дъх Сара в ухото му.
— Така изглежда. — Изведнъж всичко си дойде на мястото. — Боже мой, Фади е един от синовете на Хамид ибн Ашеф.
Сорая изглеждаше зашеметена.
— Най-големият, предполагам, след като Карим е поел ръководството на „Интегрейтид“.
Борн си спомни сблъсъка си с Фади в прибоя на Черно море. Дълго време чаках този момент — бе казал Фади. Дълго време, за да те погледна отново в лицето. Дълго време, за да си отмъстя. Когато Борн го бе попитал какво има предвид, Фади бе изръмжал: Не може да си го забравил — не и това. Той би могъл да говори само за едно нещо.