— Аз убих сестра им — каза Борн, облягайки се назад. — Затова са ме въвлекли в разрушителния си план.
— Все още обаче сме далеч от това да разкрием самоличността на човека, представящ се за Мартин Линдрос — каза Сорая.
— Не се знае дали са запазили Мартин жив. — Борн отново насочи вниманието си към компютъра. — Но можем да намерим нещо за другия измамник. — Борн бе отворил уебстраницата на „Интегрейтид Въртикал Текнолоджис“. На нея бяха изброени служителите на холдинга, включително тези от отдела за проучване и развитие, пръснати в повече от дванайсет страни.
— Ако търсиш човека, представил се за доктор Съндърланд… това е все едно да търсиш игла в купа сено.
— Не е задължително — каза Борн. — Не забравяй, този човек бе специалист.
— По възстановяване на паметта.
— Точно така. — Тогава Борн си спомни друга част от разговора си със „Съндърланд“: — И по миниатюризация.
Имаше десетима лекари, които работеха в подобни области. Борн ги разгледа в мрежата един по един. Нито един от тях не беше човекът, извършил процедурата върху него.
— Сега какво? — попита Сорая.
Той затвори страницата, прехвърли се на архива с новините за компанията. Петнайсет минути ровене в статии за обявени сливания, разделяния, тримесечни доклади за печалби и загуби, наемания и уволнения на служители най-после го доведоха до материал за доктор Костин Вейнтроп, специалист по биофармацевтични нанотехнологии, сканираща микроскопия и молекулярна медицина.
— Изглежда, че доктор Вейнтроп е бил безцеремонно изхвърлен от „Интегрейтид Въртикал Текнолоджис“ за предполагаема кражба на интелектуална собственост.
— Това не би ли трябвало да го зачеркне от списъка?
— Точно обратното. Помисли си. Официалното уволнение е попречило на Вейнтроп да си намери работа в законна лаборатория, да заеме преподавателско място в университет. Паднал е от върха и е потънал в забвение.
— Точно такава ситуация братът на Фади би могъл да изфабрикува. След това е можел да избира — или работа за Фади, или нищо.
Борн кимна.
— Това е хипотеза, която си струва да бъде проверена. — Той написа името на доктор Костин Вейнтроп и намери биографията му в мрежата. Всичко звучеше много интересно, но не беше убедително. Имаше обаче линк към снимки. Докторът позираше на някаква церемония по награждаване. До него бе съпругата му: високата красива блондинка, чиято снимка Борн бе видял в кабинета на Съндърланд. Оказа се бивш модел на списание „Пърфект Тен“. Името й бе Катя Степанова Вдова.
Марлин Дорф, командирът на ЦРУ, който отговаряше за „Скорпиън-5“ и „Скорпиън-6“, беше с капитански чин и това се оказа полезно, когато точно преди зазоряване той и екипът му бяха срещнали отряд морски пехотинци край град Ел Гейда, в района Шабуах, Южен Йемен.
Дорф бе подходящият човек за тази работа. Той познаваше Шабуах като дланта си. Кървавата история на района бе татуирана върху плътта му както от многобройни победи, така и от поражения. Въпреки уверенията на йеменското правителство Шабуах все още гъмжеше от ужасно много ислямски терористични групи. По време на студената война Съветският съюз, Източна Германия и Куба бяха разработили мрежа от тренировъчни лагери, скрити в този негостоприемен планински район. По това време Ел Гейда, където имаше множество кубински инструктори по тероризма, стана печално известна с обучението и въоръжаването на Народния фронт за освобождение на Оман. В един близък град източногерманците тренираха ключови членове на Саудитската комунистическа партия и Фронта за освобождение на Бахрейн в дейности по дестабилизиране, включително манипулиране на медиите за разпространяване на идеологиите на групите до всяко кътче на родните им страни, с цел подкопаване на духовния живот на сънародниците им. Макар че СССР и сателитите им напуснаха Южен Йемен през 1987 г., терористичните клетки останаха, откривайки нова сила в ръководството на отровната „Ал Каида“.
— Има ли вече нещо?
Дорф се обърна към капитан Лаури, командира на морските пехотинци, които щяха да придружават „Скорпиън-5“ и „Скорпиън-6“ до ядреното съоръжение на „Дуджа“. Лаури бе висок, рус, едър като мечка и два пъти по-опасен на вид.