Като всеки лоялен васал Лавал поде разпита:
— Господин директор, твърдите, че вашите хора прочистват вируса. Но е факт, че вашата агенция е била подложена на електронна атака.
— Не се случва за първи път — призна директорът. — Повярвайте ми, няма да е и за последен.
— Въпреки това — продължи Лавал — една атака отвън…
— Не беше отвън. — Директорът отправи мрачен поглед към шефа на военното разузнаване. — След тревогата, която вдигна моят заместник Мартин Линдрос, открихме електронна следа, която ни доведе до къртицата — покойния Тим Хитнър. Последното, което е успял да свърши преди смъртта си, е било да вкара вирус в системата под предлог, че дешифрира код на „Дуджа“. Именно той се оказа двоичният код нарушител.
Погледът на Стария се премести към президента.
— Сега моля да се върнем към належащия въпрос. Колко неуспешни атаки трябва да изтърпя от тези двамата, преди президентът да сложи край?, почуди се той с горчивина.
Атмосферата във Военната зала бе напрегната, образите проблясваха на множеството екрани. Всички бяха с пресъхнала уста, очите им бяха приковани в плазмения екран, който показваше придвижването на четирите хеликоптера „Чинук“ над планинския терен. Графиките бяха като на видеоигра, но започнеше ли мисията, всички прилики с игра щяха да изчезнат.
— Те преминаха над най-западното пресъхнало речно корито — съобщи директорът. — Сега всичко, което ги дели от съоръжението на „Дуджа“, е малка планинска верига. Ще се насочат на югозапад. Хеликоптерите ще се движат по двойки.
— Имаме радиационна мъгла — съобщи Мартин Дорф на директора. Това беше странен феномен, който понякога се появяваше на зазоряване или през нощта в резултат от охлаждането на земната повърхност, когато слой от относително влажен въздух е блокиран точно над земята от по-сух въздух над него.
— Имате ли визуален контакт с целта? — Гласът на директора, изтънен и метален, прозвуча в ухото му.
— Не, сър. Приближаваме се, за да погледнем по-отблизо, но два от хеликоптерите стоят на позиции, охранявайки периметъра. — Той се обърна към Лаури, който кимна. — Норис — продължи Дорф към пилота на левия хеликоптер, — спусни се по-ниско.
Придружаващият ги „Чинук“ се гмурна надолу и перките му се врязаха в радиационната мъгла, разпръсквайки я.
— Там! — изкрещя Лаури.
Дорф видя група от шестима въоръжени мъже. Стреснати, те гледаха нагоре. Очите му проследиха пътеката, по която вървяха те, видя струпване на ниски, подобни на бункери сгради. Те приличаха на обичайните постройки в терористичен тренировъчен лагер. Именно така „Дуджа“ би замаскирала базата си.
Спуснал се ниско над земята, чинукът откри огън със своите автоматични оръдия М230. Последва градушка от 23-милиметрови снаряди. Мъжете паднаха на земята, откриха ответна стрелба, разпръснаха се, пак направиха опит да стрелят, но бяха покосени.
— Да вървим! — каза Дорф в микрофона си. — Комплексът е на половин километър оттук.
Хеликоптерът „Чинук“ пикира. Дорф чу как другите две машини излизат от периметъра, който охраняваха, и се насочват след тях.
— Изкарайте ракетите „Хелфайър“! — нареди Дорф. — Искам по една ракета от всеки хеликоптер, изстреляна по мой сигнал. Ако стреляме под различен ъгъл, и най-силно укрепените стени ще се сринат.
Другите три хеликоптера се приближаваха към целта.
— По мой знак — излая Дорф. — Сега!
Четири ракети „Хелфайър“ бяха изстреляни от долната част на хеликоптерите. Те се врязаха в комплекса от сгради, взривявайки се секунди една след друга. Изригна огнено кълбо. Ударната вълна разтърси хеликоптера. Големи облаци от катраненочерен дим се издигнаха от мишената.
След това настана ад.
Докато чакаше на опашка на международното летище „Ататюрк“, за да се качи на полета си за Вашингтон, Сорая извади мобилния си телефон. Откакто се раздели с Борн, ситуацията в централата не й излизаше от ума. Борн беше прав. Фалшивият Линдрос се беше поставил в перфектна позиция. Но защо си е направил толкова труд, за да проникне в ЦРУ? Заради разузнавателните данни? Едва ли. Фади бе достатъчно умен, за да знае, че няма начин неговият човек да пробие железните мерки за сигурност на ЦРУ и да изнесе информация. Значи явно проникването има за цел да попречи на усилията на „Тифон“ да спре „Дуджа“. За Сорая това означаваше план за атака. Активна дезинформация. Защото ако служителите на ЦРУ се втурнеха в безсмислено преследване, Фади и неговите хора можеха да се промъкнат незабелязани в САЩ. Това бе класическо подвеждане, най-старият трик. И често най-ефективният.