Хеликоптерът потрепери, едва се задържа, докато пилотът се опитваше да го измъкне от устремното движение надолу, после се залюля като махало и се изправи.
— Отлично се справи — стисна Дорф пилота по рамото. — Всички добре ли са? — Момчетата кимнаха, вдигнали палци. — Добре, сега тръгваме след вражеския самолет, който свали нашите.
След като Сорая потегли за летището, Борн започна да крои планове как да намери и разпита Несим Хатун — човекът, за когото работеше Евгений Фьодорович. Според Евгений Хатун работеше в квартал „Султанахмет“, не много близо до мястото, където беше Борн.
Едва се крепеше на краката си от изтощение. Не искаше дори да си го помисля, но прободната рана, нанесена му от Фади, буквално изсмукваше силите му. Схватката с Матю Лърнър му нанесе допълнителни поражения. Съзнаваше, че би било глупаво, чисто самоубийство, да издирва Несим Хатун в сегашното си състояние.
Затова реши най-напред да се възползва от услугите на някой местен лечител. Предпочиташе мароканските традиционни билкари и при положение, че разнообразните климатични зони на Турция позволяваха да бъдат отглеждани над единайсет хиляди вида растения, се надяваше сред многото магазини в Истанбул да намери и аптека, където продават нужните му лечебни билки.
След четирийсет и пет минути обикаляне и разпитване на случайни минувачи и търговци попадна на точно такова място. Намираше се насред оживен пазар; магазинче с тесни, прашни прозорци и специфичен въздух.
Вътре билкарят седеше на ниско столче и стриваше билки на прах с хаванче и чукало. Вдигна поглед да посрещне новодошлия и Борн видя воднисти, късогледи очи.
Въздухът бе тежък, задушлив, изпълнен с непознатите остри миризми на сушени билки, треви, стъбла, гъби, листа, спори, цветчета и подобни. По стените, от пода до тавана, имаше дървени чекмеджета и прегради, където лечителят държеше богатите си запаси от всякакви билки. Ако през прашните прозорци успяваше да проникне някаква светлина, тя бързо биваше всмуквана от уханния прах, трупан със счуканите през годините растения.
— Заповядайте — посрещна го билкарят на турски с марокански акцент. — Мога ли да направя нещо за вас?
Вместо отговор Борн се съблече до кръста и направо му показа превързаните си рани, синкавите натъртвания, прорезите корички от засъхнала кръв.
Лечителят протегна дългия си показалец. Беше дребен, слаб, дори мършав мъж с тъмната, жилава кожа на човек, роден в пустинята.
— Приближете се, моля.
Борн го послуша.
Воднистите очи на билкаря примигваха често.
— От какво се нуждаете?
— Да се възстановя — каза Борн на марокански арабски.
Билкарят се изправи, отиде до едно чекмедже, извади нещо като туфа кози косми.
— Huperzia serrate. Рядък мъх, който се среща в Северен Китай. — Лечителят седна на столчето си, остави хаванчето и чукалото и се зае да раздробява изсушения мъх на парченца.
— Вярвате или не, всичко, от което се нуждаете, се съдържа тук. Мъхът ще пребори възпалението, което изсмуква енергията от тялото ви. Заедно с това ще повиши значително умствената ви активност.
Мароканецът се обърна, взе чайник от печката и наля малко от горещата вода в медна съдинка. Пусна снопчетата мъх вътре, доля вода, покри съда с капак и го остави до хаванчето и чукалото. Борн се закопча и се настани на дървено столче.
Двамата седяха и мълчаха, в очакване да се запари билковата отвара. Очите на лечителя бяха воднисти и късогледи, но попиваха всяка черта от лицето на Борн.
— Кой си ти? — попита билкарят.
— Не знам.
— Може би един ден ще разбереш.
Запарката бе готова. Със сигурна ръка билкарят отсипа прецизно количество от нея в една чаша. Течността бе плътна, тъмна, гъста, пропита с аромата на мочурище.
— Изпий го. До дъно.
Вкусът бе отвратителен, но Борн изгълта отварата до последната капка.
— До един час тялото ти ще укрепне, умът ти ще заработи по-енергично. Възстановяването ще продължи няколко дни.
Борн се изправи и благодари на лечителя, докато му плащаше. Излязъл обратно на пазара, най-напред се отправи към магазин за дрехи, откъдето си купи традиционно турско облекло и обувки с тънки подметки. Собственикът му обясни как да стигне до „Истиклал Кадеши“ — главната търговска улица в богатия квартал „Бейоглу“, който се намираше отсреща на Златния рог, гледано откъм „Султанахмет“. Щом стигна там, влезе в магазин за сценично облекло и аксесоари и си избра брада и метална кутийка с лепило. Пред огледалото в магазина си залепи брадата.