Което означава, че има вероятност Лърнър също да е под контрола на министъра на отбраната.
Карим кимна, наведе се напред, каза на шофьора да намали, докато поят на сирените от полицейските патрулки и пожарните се засили, след това постепенно утихна.
— Холидей явно иска да увеличи влиянието на Пентагона, като вземе контрола над ЦРУ и го промени според собствените си представи. Можем да се възползваме от хаоса, причинен от тази война между институциите.
По това време линкълнът беше стигнал до крайните северни райони на града. Минавайки покрай североизточния край на Рок Крийк Парк, те най-накрая пристигнаха в задната част на голяма морга за автомобили, управлявана от пакистанско семейство.
Те притежаваха и самата сграда, купена с пари на „Интегрейтид Въртикал Текнолоджис“, прехвърлени през една от самостоятелните компании на Бахамите и Кайманските острови, които Карим бе създал през годините, откакто бе поел управлението на корпорацията от баща си. В резултат те бяха променили всичко зад стените на сградата, като следваха точно указанията на Карим.
Едно от тези указания касаеше изграждането на собствено товарно отделение в задната част на сградата. Всъщност то беше товарно само що се отнася до доставчиците. Щом шофьорът на линкълна вкара колата в помещението, бетонната „стена“ се плъзна в процеп на пода и разкри скосена рампа, по която се спусна автомобилът. Не след дълго се озоваха на огромен приземен етаж и слязоха от колата.
Варели и каси бяха подредени до най-близката стена — някогашното съдържание на автосервиза „Ем енд Ен Бодиуърк“. Отляво беше паркирана черна лимузина с познати номера.
Ан отиде към нея и плъзна върховете на пръстите си по блестящата й повърхност.
— Откъде се сдоби с колата на Стария?
— Това е точно копие, включително бронираното покритие и специалното непробиваемо от куршуми стъкло. — Той отвори задната врата. — Има само една разлика.
Плафонът светна при отварянето на вратата. Като надникна вътре, Ан остана възхитена от перфектно изкопирания интериор, чак до луксозната тапицерия на пода в кралско синьо. Тя проследи с поглед как Карим повдигна ъгълчето на тапицерията, което все още не беше залепено. С острието на джобен нож той повдигна подовото покритие, за да може тя да надникне отдолу.
Цялото дъно на дубликата бе натъпкано със спретнато подредени правоъгълници от някакво светлосиво, приличащо на глина вещество.
— Точно така — каза той, когато тя рязко си пое дъх. — Тук има достатъчно експлозив С4, за да срине целите подсилени основи на централата на ЦРУ.
Двайсет и шеста глава
Кварталът, в който Несим Хатун въртеше някаква търговия, все още неизвестна за Борн, бе кръстен на султан Ахмет Първи, който през първото десетилетие на XVII век построил Синята джамия в сърцето на поселището, наречено от европейците през XIX век Стамбул. Това бе центърът на някога огромната Византийска империя, която в най-добрите си времена се бе простирала от Южна Испания до България и Египет.
Съвременният квартал „Султанахмет“ не бе загубил нито впечатляващата си архитектура, нито способността си да внушава респект. Центърът му представляваше хълм, наречен Хиподрума, със Синята джамия от едната страна и „Света София“ от другата. Двете бяха свързани с малък парк. Сега социалният център на квартала бе близкият „Акбиюк Кадеши“, чийто северен край излизаше на двореца „Топкапъ“. От двете страни на тази широка улица имаше магазини, барове, кафенета, бакалии, ресторанти, а в сряда сутрин и уличен пазар.
Борн се сливаше идеално с шумните орди, които изпълваха „Акбиюк Кадеши“. Беше облечен в традиционни турски дрехи, лицето му бе скрито зад гъста брада.
Спря край уличен продавач, да си купи симид и бледо-жълто кисело мляко, изяде ги, докато се оглеждаше наоколо. Мошеници въртяха съмнителния си бизнес, търговци крещяха цените на стоките си, местни хора се пазаряха, туристите бяха систематично оскубвани от находчиви турци. Бизнесмени с мобилни телефони, хлапета, които се снимаха с мобилни телефони, тийнейджъри, които слушаха шумна музика, току-що качена на мобилните им телефони… Смях и сълзи, усмивки на влюбени, гневни викове на каращи се. Тюрлюгювеч от човешки емоции, които озаряваха ароматните облаци, идващи на талази от количките, където цвъртеше агнешко и зеленчуци на шиш.