Това можеше да бъде преддверието на джамия или на средновековен манастир. Като при всички важни ислямски сгради, архитектурата бе от първостепенна важност. Тъй като ислямът забраняваше използването на образи на Аллах и на което и да е живо същество, ислямските занаятчии задоволяваха потребността си да извайват неща, като изографисваха богато самите сгради.
Не бе съвпадение, че банята напомняше на джамия. Това бяха места, които будят почит и усещане за общност. Тъй като религията до голяма степен се базираше върху прочистването на тялото, за хамама бе запазено специално място в живота на мюсюлманите.
Борн бе посрещнат от теляк — слаб младеж с вълча физиономия.
— Бих искал да се срещна с Несим Хатун. Двамата с него имаме общ бизнес партньор. Евгений Фьодорович.
Телякът не реагира на името.
— Ще видя дали баща ми е свободен.
Сорая, докато прекосяваше строго охраняваната зона на вашингтонското национално летище, тъкмо понечи да включи мобилния си телефон, когато видя Ан Хелд да й маха. Почувства прилив на облекчение, когато прегърна другата жена.
— Толкова е хубаво, че се върна — каза Ан.
Сорая проточи врат и се огледа.
— Следят ли те?
— Разбира се, че не. Сигурна съм.
Сорая тръгна в крак с другата жена и двете се запътиха към изхода на терминала. Нервите й бяха неприятно опънати. Едно беше да си на мисия и да работиш срещу врага, съвсем друго да се върнеш у дома с усойница в гнездото ти. Тя се зае да въздейства върху емоциите си, както правят добрите актьори, и насочи мислите си към една трагедия отпреди много време — деня, в който кучето й Рейнджър беше прегазено пред очите й. А, помисли си тя, ето ги и сълзите.
На лицето на Ан се изписа загриженост.
— Какво има?
— Джейсън Борн е мъртъв.
— Моля? — Ан бе толкова шокирана, че спря насред шумната тълпа. — Какво стана?
— Стария изпрати Лърнър след Борн, един вид персонален убиец. Двамата се сбиха. И се убиха един друг. — Сорая поклати глава. — Върнах се, за да държа под око човека, който се представя за Мартин Линдрос. Рано или късно той ще допусне грешка.
Ан стоеше на една ръка разстояние от нея.
— Сигурна ли си в сведенията си за Линдрос? Той току-що организира мащабна атака срещу ядреното съоръжение на „Дуджа“ в Южен Йемен, което бе напълно разрушено.
Лицето на Сорая почервеня.
— Боже мой, значи съм била права! Ето защо „Дуджа“ са си направили толкова усилия да се инфилтрират в ЦРУ. Ако Линдрос е ръководел атаката, можеш да си съвсем сигурна, че съоръжението е било примамка. ЦРУ греши ужасно, ако си мисли, че са предотвратили заплахата.
— В този случай колкото по-скоро се върнем в централата, толкова по-добре, не мислиш ли?
Ан преметна ръка през рамото на Сорая и я побутна навън във влажния студ на вашингтонската вечер.
Приглушените светлини на града бяха включени с падането на нощта. Блясъкът от осветените с прожектори паметници чертаеше величествена картина върху ниските, плътни облаци. Ан заведе Сорая до един понтиак седан на ЦРУ, след това се плъзна зад кормилото.
Те се включиха в дългата опашка от автомобили, които се насочваха към изхода. На път за Вашингтон Сорая, като се наклони леко напред, хвърли поглед в страничното огледало. Това й бе навик, който отдавна бе вкоренен в нея. Правеше го винаги, независимо дали е на мисия или не. Видя черния форд зад тях, но не й направи впечатление, докато не го зърна отново. Сега бе през една кола зад тях, но спазваше дистанция в дясната лента. Не беше нещо кой знае какво, но когато той отново беше там при третия поглед, тя почувства, че при тези обстоятелства това е достатъчно, за да реши, че са преследвани.
Обърна се да каже на Ан, но засече погледа й в огледалото за обратно виждане. Нямаше съмнение, че тя също бе видяла черния форд. Но защо не го спомена или не се опита да му се измъкне? Сорая почувства как стомахът бавно я свива. Опита да се успокои, като си каза, че в края на краищата Ан е асистентката на Стария. Тя не беше обучена, не познаваше дори елементарните правила на полевата работа.