Отляво, близо до Борн, стоеше мускулест здравеняк, навярно същият, който вмъкна Борн в мобилния команден център. Той гледаше новодошлия с напълно безстрастна физиономия. Със своята обръсната глава и ръце като канари, кръстосани на мускулестите гърди, той приличаше на евнух, охраняващ харема на някой султан.
На практика обаче охраняваше третия човек в камиона, който седеше пред командния пулт. Явно бе завъртял стола си, когато Борн бе издърпан вътре. Сега се хилеше широко, неподобаващо на царственото му поведение.
— Трябва да престанем да се срещаме по този начин, Джейсън. — Тъмночервените му устни се свиха. — Или може би е късмет, че го правим в най-подходящите моменти.
— По дяволите — изруга Борн, разпознал слабия, тъмноок мъж с нос като клюн. — Файед ас-Сауд!
Шефът на саудитската тайна полиция буквално скочи от стола си и се втурна да прегръща Борн, като го обсипваше с щастливи влажни целувки и по двете бузи.
— Приятелю, приятелю. Слава на Аллаха, че все още си жив! Нямахме представа, че ти си вътре. И как да се досетим? Та това е самолетът на Фади! — Той му се закани с пръст и продължи с престорен гняв: — Никога не ми казваш какво си намислил.
Борн и Файед ас-Сауд бяха стари познати. Бяха работили заедно в Исландия.
— До ушите ми стигна слух, че саудитците били по следите на Фади.
— Фади е саудитец — смени тона Файед ас-Сауд и лицето му стана сериозно. — Значи е саудитски проблем.
— Имаш предвид, че поставя саудитците в неудобна ситуация — каза Борн. — Страхувам се обаче, че вече се е превърнал в световен проблем.
И Борн се зае да уведоми приятели си за самоличността на Фади, за плановете на него и брат му Карим ал Джамил, включително инфилтрирането в ЦРУ.
— Може да си мислиш, че си открил главната база на „Дуджа“ — каза той в заключение, — но държа да те уверя, че грешиш. Тук някъде се намира ядреното съоръжение, в което се обогатява уранът и се произвежда адската машина, която смятат да взривят в САЩ.
Файед ас-Сауд кимна.
— Сега нещата започват да си идват на мястото. — Той се завъртя, извади тактическа пилотска карта на района, за да ориентира Борн. След това изкара поредица от сателитни снимки в едър план.
— Тези са направени миналата седмица през двеминутен интервал. Както ще забележиш, на първата виждаме Миран Шах такъв, какъвто е в момента — пуст, безлюден. Но тук, на втората снимка, се появяват две коли, може би джипове. Пътуват на северозапад. И какво виждаме на третата снимка? Миран Шах отново е пуст и безлюден. Няма хора, няма коли. Как е възможно да изчезнат за някакви си две минути? Не биха могли да излязат от обхвата на сателита. — Той се облегна назад. — Така че предвид твоите разузнавателни сведения какво трябва да е нашето заключение?
— Ядреното съоръжение на „Дуджа“ е под земята — каза Борн.
— Длъжни сме да приемем, че е така. Засякохме съобщения на терористите. Досега нямахме представа откъде се излъчват. Идват изпод скалите и пясъка. Интересното е, че са вътре в самия обект. Няма съобщения отвън през трите часа, откакто сме тук.
— Колко хора си довел със себе си? — попита Борн.
— Дванайсет, като броя и себе си. Както сам разбра, трябваше да се представяме за членове на „Дуджа“. Това е Северен Уазиристан, най-дълбоко консервативната от западните пакистански провинции. Местните пущунски племена имат дълбоки религиозни и етнически връзки с талибаните и заради това организации като „Ал Каида“ и „Дуджа“ са добре дошли тук. Не можех да си позволя да доведа повече хора, без да възникнат неудобни въпроси.
В този момент мъжът със слушалките откъсна горния лист хартия, върху който драскаше трескаво, и го подаде на шефа си.
— Нещо в скалите или може би в оловното покритие на съоръжението затруднява подслушването. — Файед ас-Сауд проучи бързо листа, след това го подаде на Борн. — Мисля, че е по-добре да погледнеш.
Борн прочете записа на арабски.
(?)двамата липсват. Намерихме пазачите в (?)килер.
Откога?
(?) двайсет минути. (?) не можем да кажем със сигурност.
Мобилизирайте (?), които можете да отделите. Изпратете (?) на входа. Намерете ги.
И после?
Убийте ги.
Линдрос и Катя тичаха през модерните катакомби под Миран Шах. Аларми гърмяха от високоговорители, закачени по стените на съоръжението. Тъкмо видяха входа, когато алармите се бяха включили, и Линдрос незабавно смени курса. Сега се насочваха към вътрешността на съоръжението.