— Той ще унищожи всичко, в което Линдрос се опитваше да превърне „Тифон“.
— Явно това е идеята.
Когато тя понечи да се обърне, той я хвана за ръката и я завъртя. Беше млад мъж, набит, с дълбоко хлътнали очи, коса с цвят на пшеница и носов изговор.
— Сорая, искам да ти кажа от мое име — всъщност от името на всички ни, сигурен съм, — че никой не те обвинява за станалото с Тим. Понякога се случват гадости. В този бизнес, за нещастие, това е факт.
Сорая пое дъх, изпусна го бавно.
— Благодаря, Пит. Оценявам го.
— Предположих, че ще обвиняваш себе си, задето си позволила на Борн да действа толкова грубо.
Тя замълча за момент, несигурна в чувствата си.
— Не беше виновен Борн, нито пък аз. Просто се случи, Пит. Това е всичко.
— Сигурно, добре. Имах предвид само, ти знаеш, че Борн е поредният външен човек, наложен ни от Стария. Като този кучи син Лърнър. Ако ме питаш, Стария губи контрол.
— Това вече не е моя грижа — каза Сорая, като се насочи към кабинета си.
— Но това съобщение…
— Стига, Пит. Оправяй се.
— Пише, че е спешно. — Той й го подаде. — От Ким Лъвет е.
След като Заим си тръгна, Борн отиде в тоалетната, която вонеше като в зоологическа градина. Обади се на Дейвис по сателитния телефон.
— Имам нови данни, че мястото се наблюдава. Така че бъди нащрек.
— Ти също — каза Дейвис. — Приближава атмосферен фронт.
— Знам. Това ще се отрази ли върху стратегията ни за измъкване?
— Не се безпокой — увери го Дейвис. — Това е моя грижа.
Борн излезе от мръсната дупка и плати сметката си на бара. Междувременно използва случая да се огледа за „окото на врага“, както Заим го нарече, и веднага разбра, че е амхар. Изобщо не си направи труда да сведе поглед. Зяпаше Борн с неприкрита враждебност. В края на краищата това бе негова територия. Беше самоуверен, тъй като се намираше на своя родна земя, и при нормални обстоятелства така и би трябвало да бъде.
Борн, който бе започнал да отброява наум три минути от момента, в който Заим бе излязъл, прецени, че е време да тръгва. Избра си маршрут директно покрай Окото. Със задоволство видя как мускулите на мъжа се напрегнаха, щом го доближи. Лявата му ръка тръгна към десния хълбок. Но каквото и оръжие да имаше там, бе извън полезрението на Борн. Тогава Борн разбра какво трябва да направи.
Излезе от бара. Докато мълчаливо отброяваше стоте крачки, усети, че Окото го следва. Ускори ход, така че да накара и преследвача да се забърза, за да не го изтърве. Стигна до ъгъла, зави рязко наляво и се озова в тясна уличка. Почти веднага видя следващата пресечка вдясно и свърна по нея с бързо темпо.
Беше направил само две крачки, когато се обърна, притиснат до ледената стена, и изчака, докато Окото се появи. Борн го сграбчи, блъсна го към ъгъла на сградата, така че зъбите му изтракаха. Удар по страничната част на главата го повали в безсъзнание.
Миг по-късно Заим се втурна в уличката.
— Бързо! Има още двама, които не бях предвидил.
Той отведе Борн до най-близката пресечка и зави наляво. Почти веднага се озоваха в покрайнините на селото. Снежната покривка бе дебела, кората й крехка. Заим имаше трудности с ориентирането, особено при скоростта, с която се движеха. Скоро стигнаха до порутена пристройка, зад която имаше три коня.
— Как си с язденето без седло? — попита амхарът.
— Ще се справя.
Борн постави ръка на муцуната на сивия кон, погледна го в окото, след това се метна на гърба му. Накланяйки се, сграбчи Заим над лакътя и му помогна да яхне кафявия. Двамата препуснаха в лек галоп срещу вятъра.
Духаше все по-силно. Не беше нужно Борн да е местен, за да разбере, че от северозапад приближава буря, съчетана с острото предчувствие за предстоящ сериозен снеговалеж. Дейвис щеше да има сериозни проблеми да измъкне хеликоптера. Трябваше да го направи, помисли си Борн, тъй като нямаше друг начин да се махнат бързо от планината.
Заим се бе насочил напряко към дърветата, но поглеждайки назад, Борн видя, че вече е късно. Ездачите, без съмнение двамата амхари, за които Заим се тревожеше, се носеха след тях, скъсявайки дистанцията.
След като набързо прецени ситуацията, Борн разбра, че амхарите ще са ги настигнали, преди те да успеят да се скрият в гората. Приведе се напред и пришпори животното с всички сили. Сивият кон дръпна напред и се понесе още по-бързо към гората. Заим направи същото със своя кон.
На половината път Борн осъзна, че няма да успеят. Притисна колене към хълбоците на животното и го насочи надясно. Без да забавя ход, започна да завива и преди преследвачите им да успеят да реагират, вече галопираше право към тях.