Объркване пробяга по лицето на младежа. Очевидно за пръв път чужд човек се интересуваше от благополучието му.
— Аз не те лъжа, терористите не знаят за тези процепи.
— Има и други начини да докажеш лоялността си към мен и към твоя баща — каза след миг колебание Борн и като бръкна в джоба си, извади малък осмоъгълен предмет от тъмносив каучук и пластмаса, в центъра на който имаше два бутона — един черен и един червен. Подаде го на Алем.
— Трябва да се върнеш обратно надолу по козирката — каза му. — Несъмнено ще се натъкнеш на хората на Фади. Щом ги видиш, натисни черния бутон. После, щом приближиш на около сто метра, натисни червения и хвърли устройството с все сили. Разбра ли всичко?
Момчето погледна осмоъгълния предмет.
— Това експлозив ли е?
— Да, както знаеш.
— Можеш да разчиташ на мен — обеща тържествено Алем.
— Добре. Няма да предприема нищо, докато не чуя експлозията. След това ще сляза в процепа.
— Експлозията ще привлече вниманието им. — Алем се изправи, готов да тръгва. — На две трети от пътя надолу процепът се разклонява. Хвани десния ръкав. Щом стигнеш края, поеми пак надясно. Ще се окажеш на петдесетина метра от мястото, където държат приятеля ти.
Борн изпрати с поглед момчето, докато се изкатери по горната част на козирката и изчезна в снежния вихър. После отиде откъм южната страна и веднага се обади на Дейвис по сателитния телефон.
— Позицията ти е разкрита — каза му. — Имаше ли някакво раздвижване? Каквото и да било?
— Тихо е като в гроб — отвърна пилотът. — Имаш ли представа кога приблизително ще пристигнете? От северозапад се оформя адски атмосферен фронт.
— И аз така чух. Слушай, трябва да се махнеш оттам. Минах покрай една алпийска ливада на тринайсет-четиринайсет километра северозападно от сегашната ти позиция. Тръгни нататък. Но първо искам да погребеш тялото в пещерата. Няма да успееш да изкопаеш дупка в земята, така че използвай камъни. Направи паметник от камъни. Кажи молитва. А, да, и още едно нещо — използвай защитния костюм за радиация, който видях в кабината.
Борн се върна към задачата си. Нямаше друг избор, освен да приеме, че сега Алем му казва истината. И все пак трябваше да вземе предпазни мерки, в случай че момчето допусне грешка. Вместо да чака детонацията, както бе казал на Алем, веднага се спусна в процепа. В този момент момчето може би даваше гранатата на някои от хората на Фади. Най-малкото Борн нямаше да бъде там, където Алем си мислеше, че ще е.
Борн се спускаше в скалния комин, като се опираше на колене, глезени и лакти. Единствено натискът на крайниците му го спираше да не полети надолу в бездната и да се стовари на каменния под долу.
Точно както Алем бе казал, на около две трети от пътя процепът се разклоняваше. Борн се замисли за момент, опитвайки се да предвиди непредвидимото. Или трябваше да повярва на Алем, или не — нещата бяха толкова прости. Но, разбира се, на практика съвсем не беше толкова просто. Когато става дума за човешки мотиви и подбуди, нищо не беше просто.
Борн пое по дясното отклонение. Не след дълго пътят се стесни леко, така че на места той едва се промъкваше. На едно място се наложи да се завърти на 45 градуса, за да провре раменете си. Накрая се озова в пещерата. С пистолет в ръка, той се огледа в двете посоки. Нямаше терористи, скрити в засада. Но от пода се издигаше висок метър и половина сталагмит.
Борн го изрита и го откърти малко над основата. Като стисна парчето със свободната си ръка, се насочи надясно в пещерата. Не след дълго пътят зави наляво. Борн забави крачка, после се приведе ниско. Надзърна зад ъгъла и видя един терорист, застанал на пост с полуавтоматична пушка „Ругер“, опряна в бедрото. Борн чакаше, дишайки бавно и дълбоко. Онзи се раздвижи и Борн видя Мартин Линдрос. Вързан и със запушена уста, той бе опрян върху някаква раница. Сърцето на Борн заби силно в гърдите му. Мартин е жив!
Нямаше време да прецени напълно състоянието на приятеля си, защото в този момент ехо от взрив рикошира в пещерата. Алем бе доказал лоялността си, бе хвърлил гранатата на Дерон, както беше обещал.
Терористът отново се раздвижи, закривайки Линдрос от погледа на Борн. Сега забеляза още двама терористи — дойдоха да се съвещават с първия, който междувременно бе извадил мобилен телефон и говореше припряно нещо на арабски, явно търсейки решение какво да правят. Значи Фади бе оставил трима мъже да пазят затворника му. Това беше важна информация.
След като взеха решение, тримата мъже се разпръснаха в триъгълна отбранителна формация. Единият остана на място, край отвора на пещерата, другите двама се подредиха зад Линдрос, близо до мястото, където Борн стоеше приведен.