Борн усещаше, че върви по тънък лед. Но трябваше да разбере истината, дори и да не му харесаше това, което ще чуе.
— Беше ли наясно, че си от ЦРУ?
— Не.
— Ти каза ли му?
— Казах му, че съм от АНС, и той ми повярва. Нямаше причина да не го направи. Тези хора не правят разлика между американските шпионски служби.
— Искаше ли информация за разположението на служители на АНС или за цели на мисии?
Линдрос поклати глава.
— Както казах, интересуваше го само как съм го проследил и какво точно знам.
Борн се поколеба за момент.
— И получи ли информация по този въпрос?
— Знам какво целиш, Джейсън. Бях убеден, че ако се пречупя, ще ме убие.
Борн реши, че за момента е достатъчно. Дишането на Линдрос се бе учестило, студена пот избиваше по челото му. Лекарят го беше предупредил, че ако отиде твърде далече, ако прибърза, Линдрос може да реагира.
— Да повикам ли лекар?
— Дай ми една минута — поклати глава Линдрос. — Ще се оправя.
Борн отиде отзад в кухненското помещение на самолета и приготви нещо за хапване за двама им. Нямаше стюарди на борда, само лекарят, един пилот на ЦРУ и един въоръжен втори пилот. Връщайки се на мястото си, подаде чинията на своя приятел и седна, като сложи другата пред себе си. Известно време яде мълчаливо! Не след дълго установи, че Линдрос се е успокоил достатъчно, за да започне да се храни.
— Кажи ми какво ново, докато ме нямаше.
— Ще ми се да имах добри новини. Всъщност твоите хора заловиха онзи търговец от Кейптаун, дето продаде управляемите искрови разрядници на „Дуджа“.
— Хирам Чевик, да.
Борн извади компютърната конзола, показа на монитора снимката на Хирам Чевик, за да я види Линдрос.
— Той ли е?
— Не — каза Линдрос. — Защо?
— Това е човекът, заловен в Кейптаун и прехвърлен във Вашингтон. Той избяга, но преди това един от неговите хора простреля Тим Хитнър.
— По дяволите. Хитнър бе добър човек. — Линдрос докосна монитора — Тогава кой е това?
— Мисля, че е Фади.
Линдрос не беше убеден.
— Значи сме го хванали и сме го изтървали?
— Страхувам се, че да. От друга страна, за пръв път попадаме на снимка, за която има подозрения, че е на Фади.
— Дай да видя. — Линдрос се взря пак и след доста подробно вглеждане възкликна: — Боже, това наистина е Фади!
— Сигурен ли си?
— Той беше там, когато ни свалиха — кимна Линдрос. — Тук е доста гримиран, но разпознавам формата на лицето му. И тези очи. — Той кимна пак. — Да, Фади е.
— Можеш ли да ми нарисуваш негов портрет?
Линдрос се съгласи и Борн му донесе подложка с листа и шепа моливи, които успя да набави от втория пилот.
Когато Мартин се залови за работа, Борн реши да подхване друга тема.
— Мартин, струва ми се, че има още нещо, което искаш да ми кажеш.
Линдрос вдигна глава от рисунката.
— Вероятно няма значение, но… — Той поклати глава. — Когато бях насаме с един от другите, които ме разпитваха… казва се Абуд ибн Азиз и, между другото, е дясната ръка на Фади… та той често споменаваше едно име — Хамид ибн Ашеф.
— Не го познавам.
— Наистина ли? Ако не се лъжа, мярнах името му в досието ти.
— Ами тогава сигурно е било покрай някоя от мисиите, организирани от Алекс Конклин. Но и да съм участвал, не си спомням.
— Просто се питах защо Абуд ибн Азиз разпитваше точно за тази мисия. Сигурно никога няма да разбера. — Линдрос отпи голяма глътка вода. Следваше нарежданията на лекаря да си почива и да поема течности. — Джейсън, може би все още не съм напълно адекватен, но вече излизам от шока. Знам, че шефовете ще ме подложат на един куп тестове, за да определят моята пригодност.
— Ще се върнеш на служба, Мартин.
— Надявам се съзнаваш, че ще играеш важна роля във взимането на това решение. В края на краищата, ти ме познаваш най-добре. ЦРУ би трябвало да се ръководи от твоето мнение.
Борн не можа да сдържи усмивката си.
— Това би било сериозна промяна.
Линдрос си пое дълбоко дъх, издиша, при което леко простена от болка.
— Независимо от всичко това, искам да ми обещаеш нещо.
Борн се вгледа в помръкналото му лице, за да открие някакъв знак за онова, което шефовете му — знаеше го — щяха да търсят: дали са му промили мозъка, дали е превърнат в бомба със закъснител, в човешко оръжие, което да бъде използвано срещу ЦРУ. Тази мисъл не даваше мира на Борн, докато търсеше приятеля си. Кое би било по-лошо, питаше се — да намери приятеля си мъртъв или да установи, че е бил превърнат във враг?