Павилионът, който би трябвало да е изпълнен с живот, е тих като гробница. В задната му част има остъклена кухня, ярко осветена от флуоресцентни лампи. Той вижда движение през стъклото и приведен, се промъква между касите с бира и сода, подредени една върху друга като колони в катедрала. Вижда силуета на мъжа, когото е изпратен да убие, но той е успял да го заблуди и да се измъкне.
Това няма да помогне.
Вече е близо до мишената си, когато движение отляво го кара да се обърне. Към него от сенките изплува жена. Мари! Какво прави тя в Одеса? Как е разбрала къде е той?
— Скъпи — казва тя. — Ела с мен, махни се от тук.
— Мари — паника стяга гърдите му. — Защо си тук? Твърде опасно е.
— Опасно беше да се омъжа за теб, скъпи, но това не ме спря.
Разнася се висок пронизителен звук и отеква в празното пространство вътре в него.
— Но сега си мъртва.
— Мъртва ли? Да, предполагам, че съм. — Гримаса за миг изкривява красивото й лице. — Защо не беше там, скъпи? Защо не защити мен и децата? Щях да съм жива сега, ако не беше в другия край на света, ако не беше с нея.
— С нея? — Сърцето на Борн блъска като механичен чук и паниката му нараства все повече.
— Можеш да излъжеш всеки, освен мен, скъпи.
— Какво имаш предвид?
— Виж ръцете си.
Той се взира надолу към кръвта, засъхваща в гънките на дланите му.
— Чия е тази кръв?
Търси отговор и поглежда нагоре. Но Мари си е отишла. Останала е само ярката светлина, заливаща пода като кръв от рана.
— Мари — вика той тихо. — Не ме изоставяй.
Мартин Линдрос и похитителите му пътуваха от дълго време. Отначало го качиха на хеликоптер, а после го прехвърлиха на малък самолет, който спря поне веднъж за презареждане. Той не беше сигурен, тъй като или бе заспал, или му бяха дали приспивателно. Не че имаше значение. Знаеше, че е напуснал Рас Дежен, напуснал е Североизточна Етиопия, напуснал е Африка изобщо.
Джейсън? Какво ли е станало с Джейсън? Жив ли е или мъртъв? Ясно бе, че Джейсън не е успял да го открие навреме. Той не можеше да допусне възможността Джейсън да е мъртъв. Не би повярвал дори ако самият Фади му бе казал. Познаваше Борн твърде добре. Той винаги имаше начин да разрови прясно изкопаната пръст и да се измъкне от гроба си. Джейсън бе жив, Линдрос беше сигурен.
Но той размишляваше дали и това има значение. Дали Джейсън подозира, че Карим ал Джамил е заел мястото на Линдрос? Ако е бил заблуден, дори да е оцелял при спасителната мисия на Рас Дежен, той е изоставил търсенето. Но друга, дори още по-зловеща възможност го накара да плувне в студена пот. Какво, ако Джейсън е намерил Карим ал Джамил и го е завел в централата на ЦРУ? Господи, какво планираше Фади?
Самолетът навлезе в зона на турбуленции. За да се закрепи, той се облегна на студената извита преграда, разделяща самолета. Опипа превръзката, която покриваше половината му лице. Под нея се намираше дупката, където е било дясното му око. Беше му станало навик. Главата му пулсираше от неописуема болка. Имаше чувството, сякаш окото му е в пламъци — само че то вече не беше негово. То принадлежеше на брата на Фади, Карим ал Джамил ибн Хамид ибн Ашеф ал Уахиб. Първоначално тази мисъл предизвикваше гадене у него. Повръщаше често и обилно, като наркоман в абстиненция. Сега се чувстваше силно потиснат.
Оскверняването на тялото му, отнемането на негов орган, докато бе още жив, бе ужас, от който никога нямаше да се възстанови. На няколко пъти, когато беше извън сребристото езеро, където ловеше пъстърва, мисълта да се самоубие му минаваше през ума, но всъщност той никога не я бе обмислял сериозно. Самоубийството бе начин за измъкване на страхливеца.
Освен това той много искаше да живее, дори и само за да отмъсти на Фади и Карим ал Джамил.
Борн се събуди и потръпна. Огледа се наоколо. Беше загубил ориентация за миг. Къде се намираше? Видя бюро, нощно шкафче, дръпнати завеси, през които не влизаше светлина. Безлични мебели, тежки и протрити. Хотелска стая. Къде?
Измъкна се от леглото, мина по пъстрия килим и дръпна дебелите завеси. Внезапен блясък заля лицето и гърдите му. Той примига под острите снопчета слънчева светлина, златни на фона на тъмносивата вода. Черно море. Той беше в Одеса.