Дали бе сънувал Одеса, или си беше спомнил Одеса?
Обърна се, умът му все още бе изпълнен със съня спомен. Мари в Одеса? Невъзможно! Тогава какво правеше тя в откъслеците от неговите спомени за…
Одеса!
Градът беше виновен за раждането на спомена му. Той е бил тук преди това. Бе изпратен да убие… някого. Кого? Нямаше представа.
Той седна отново на леглото и потърка очите си. Все още чуваше гласа на Мари.
Щях да съм жива сега, ако не беше в другия край на света, ако не беше с нея. Не обвинително. Тъжно.
Какво значение имаше къде е той и какво прави? Той не е бил с нея. Мари му се беше обадила по телефона. Тя мислеше, че само е настинала, нищо сериозно. След това дойде второто обаждане, което го накара да изпадне в лудост от мъка. И вина.
Той трябваше да бъде там, за да защити семейството си, също както трябваше да бъде там, за да защити първото си семейство. Историята се повтаряше, ако не точно, поне трагично близко. По ирония това място, толкова далеч от мястото на трагедията, го беше приближило до самия ръб на черната дупка, която зееше в него. Вглеждайки се в нея, той почувства онова старо, непреодолимо отчаяние, надигащо се в него — нуждата да накаже себе си или да накаже някого другиго.
Той се почувства ужасно самотен. За него това бе дълбоко обезпокоително състояние, сякаш бе излязъл от тялото си, както човек прави в съня си. Само че това не беше сън. Той бе буден. Не за първи път се чудеше дали преценките му не са изкривени от сегашния хаос в емоциите му. Той не можеше да намери друго логично обяснение за някои странности: за това, че е извел „Хирам Чевик“ от килията му в ЦРУ, че се е събудил тук и не знае къде е. Мислеше си дали смъртта на Мари не бе довела до пълно раздвояване на личността му, дали тънките нишки, които свързваха неговите многобройни идентичности, не бяха прекъснати. С други думи, чудеше се дали не полудява.
Телефонът му иззвъня. Беше Сорая.
— Джейсън, къде си?
— В Одеса — каза той глухо. Устата му сякаш беше пълна с памук.
Тя замълча, шокирана. След това попита:
— Какво, по дяволите, правиш там?
— Линдрос ме изпрати тук. Вървя по една следа, която той ми даде. Той смята, че човек, на име Лермонтов, финансира „Дуджа“. Едор Владович Лермонтов. Престъпен картел — наркотици най-вероятно. Говори ли ти нещо това име?
— Не. Но ще проверя в базата данни на ЦРУ. — Тя му разказа накратко за инцидента в хотел „Конститюшън“. — Най-странното е, че е бил използван много необичаен катализатор — въглероден дисулфид. Според моята приятелка тя никога не се е сблъсквала с него преди това.
— За какво се използва той?
— Главно в производството на целулоза, карбонови влакна, всякакви видове серни съединения. Използва се и като препарат за борба с вредители, и като флотационен агент при преработката на минерали. В миналото е бил използван и в хладилници и пожарогасители. Според нея е бил използван заради ниската си точка на запалване.
— Което го превръща в експлозив — допълни Борн, докато гледаше към един петролен танкер, идващ празен от Истанбул.
— Много ефикасен при това. Отнесе целия апартамент. Истинска огнена буря. Ние извадихме късмет с протезите, които са се запазили в канала на ваната. Не е останало нищо друго, което би могло да представлява ценност, нищо от тялото за идентификация.
— Изглежда, че късметът на Фади е на път да отиде в канала — каза Борн с мрачен хумор.
— Следата към Лермонтов ме интересува — засмя се Сорая, — защото си спомних за старите хладилници и пожарогасители, които бяха забранени в САЩ, но вероятно не и на други места като Източна Европа, Украйна, Одеса.
— Това е идея, която си струва да бъде проследена — каза Борн, прекъсвайки връзката.
Макар и след полунощ, Мартин Линдрос бе на компютърния си терминал и вкарваше информация. ЦРУ все още беше в режим „Меса“. Имаше криза, всички отпуски бяха отменени. Сънят бе лукс, който никой не можеше да си позволи.
На вратата леко се почука и Сорая провря глава, като го погледна въпросително. Той й махна и тя затвори вратата зад себе си. Седна пред бюрото му и постави нещо върху него.
— Какво е това? — каза Линдрос.
— Това е протеза. Моя приятелка — специалист по палежи в Отдела за разследване на пожари, ми се обади, защото открила нещо в апартамента на братя Силвър в „Конститюшън“, което не можеше да обясни. Това. Използва се за изключително сложни маскировки.