— Повече, отколкото можеш да ми набавиш. Аз съм в бизнеса с продажбите на едро.
— Това е съвсем друга история — каза сервитьорът предпазливо.
— Ето ти всичко, което трябва да знаеш. — Борн побутна пачка долари.
Без колебание сервитьорът грабна банкнотите.
— Знаете ли пазара „Привоз“?
— Ще го намеря.
— Редицата с яйцата, третият щанд от източния му край. Кажете на Евгений Фьодорович, че искате кафяви яйца, само кафяви.
„Самара“, като всичко в стара Одеса, бе построен в неокласически стил, което означаваше, че имитира френската архитектура. Това едва ли бе изненадващо, като се има предвид, че един от основателите на Одеса, херцог Дьо Ришельо, бе и главният градски архитект и дизайнер през единайсетте години, докато е бил губернатор на Одеса в началото на деветнайсети век. Руският поет Александър Пушкин, живял в изгнание тук, е казал, че може да усети аромата на Европа в магазините и кафенетата на Одеса.
На сенчестата улица „Приморская“, от двете страни на която растяха липи, студен, влажен въздух посрещна Борн, който биеше в лицето му и зачерви кожата му. Ниски облаци висяха навътре в морето, плътни и тъмни и изливаха леден дъжд върху настръхналата повърхност на вълните.
Соленият дъх от морето събуди спомена с неподозирана жестокост. Нощ в Одеса, кръв по ръцете му, живот, който виси на косъм, отчаяно търсене на мишената, което го отвежда до павилиона, където я беше открил.
Той поглежда към сушата, към терасираните хълмове, заобикалящи пристанището с форма на ятаган. Направи справка с картата, която му бе дал престарелият портиер на хотела, и скочи в един трамвай, който бе намалил скоростта си и щеше да го заведе до жп гарата на Италианския булевард.
Пазарът „Привоз“ за селскостопански продукти, на един хвърлей място от гарата, бе колосално сборище на живи животни и продукти под гофриран тенекиен покрив. Щандовете бяха поставени зад високи до кръста бетонни блокове, които накараха Борн да си спомни за антитерористичните блокади във Вашингтон. Временни бараки с подвижни легла заобикаляха пазара. Селяни идваха от близо и далеч и тези, които трябваше да пътуват на по-голямо разстояние, нощуваха тук.
На пазара цареше хаос от звуци, миризми, викове на различни езици — лош руски, украински, румънски, еврейски, грузински, арменски и турски. Миризмите на сирене се смесваха с тези на прясно месо, зеленчуци, пикантни подправки и оскубани птици. Борн видя огромни като страничен защитник забрадени жени с наядени от молци пуловери зад сергиите в Турския ред. За непосветения пазарът представляваше абсолютно объркващо струпване на щандове, върху които орди от яки купувачи облягаха внушителните си кореми.
След като попита за посоката няколко души, Борн се запъти през гълчавата и неразборията към редицата с яйцата. Насочи се към третия щанд от източния край, пред който имаше много хора, както навсякъде. Червендалеста жена и як мъж, вероятно Евгений Фьодорович, бяха заети с продажбата на яйцата. Той изчака опашката от страната на мъжа и когато му дойде редът, каза:
— Вие ли сте Евгений Фьодорович?
Мъжът му хвърли кос поглед.
— А защо се интересувате?
— Търся кафяви яйца, само кафяви. Казаха ми да дойда тук и да попитам за Евгений Фьодорович.
Евгений Фьодорович изсумтя, наведе се и каза нещо на жената до него. Тя кимна, без да прекъсне отработения ритъм на пакетиране на яйцата и прибиране на парите в огромните джобове на избелялата й рокля.
— Оттук — каза Евгений, сочейки с глава. Той извади овехтяло сако, излезе иззад бетонната бариера и поведе Борн към източната страна на пазара. Те прекосиха улица „Среднефонтанская“ и навлязоха в площад „Куликово поле“. Небето бе станало бяло, сякаш гигантски облак бе паднал отгоре и бе покрил града. Светлината, равномерна и без сенки, бе мечтата за всеки фотограф. Тя разкриваше всичко.
— Както виждаш, площадът е много съветски, много грозен, ретро, но не в добрия смисъл — каза Евгений Фьодорович иронично. — Той обаче служи, за да ни напомня за миналото — за глада и кланетата.
Мъжът продължи да върви, докато стигнаха до десетметрова статуя.
— Моето любимо място за правене на бизнес: в краката на Ленин. В старите дни комунистите организираха митинги тук. — Отпуснатите му рамене се повдигнаха и отново се приведоха. — Какво по-добро място, а? Сега Ленин ме гледа отгоре като проклет светец покровител, който, вярвам, е бил запратен в най-дълбоката огнена дупка на ада.