— Сега, когато всички сме се събрали — започна президентът без обичайния протоколен увод, — нека да преминем по същество. — Очите му се спряха върху директора. — Ние сме в разгара на криза с безпрецедентни размери. Всички сме уведомени за ситуацията, но тъй като нещата много бързо се променят, ще ни запознаеш с последните събития, нали, Кърт?
Стария кимна, отваряйки досието на „Дуджа“.
— Завръщането на заместник-директора Линдрос ни предостави допълнителни разузнавателни данни за движението на „Дуджа“, както и значително укрепи морала в агенцията. Сега имаме потвърждение, че базата на „Дуджа“ е в планинската верига Семиан в Североизточна Етиопия, че те транспортират уран, както и управляеми искрови разрядници, които се използват за задействането на ядрено устройство. Анализирайки последните телефонни разговори на „Дуджа“, ние сме на път да локализираме мястото, където според нас те обогатяват уран.
— Отлично — каза Лавал. — Веднага щом потвърдите действителните координати, ще наредим прецизен въздушен удар, който ще върне кучите синове обратно на нулата.
— Г-н директор — каза Гундарсън, — до каква степен сме сигурни, че „Дуджа“ е в състояние да обогатява уран? В края на краищата се изисква не само специална технология, но и съоръжение, снабдено наред с другото с хиляди центрофуги, за да се обогати уранът до степен, необходима дори за едно–единствено ядрено оръжие.
— Не сме сигурни — каза директорът хрипкаво, — но сега имаме личните свидетелства както на заместник-директора Линдрос, така и на агента, който го доведе у дома, че „Дуджа“ прехвърля уран и искрови разрядници.
— Това добре — каза Лавал — но всички ние знаем, че жълтият уранов концентрат се среща в големи количества и не е скъп. Има дълъг, дълъг път до обогатяването му до ниво, годно за оръжие.
— Съгласен съм. Проблемът е, че характеристиките на остатъчната радиация ни карат да смятаме, че „Дуджа“ прехвърля прахообразен уранов диоксид — каза директорът. — За разлика от жълтия концентрат, урановият диоксид е само на една стъпка от оръжейния уран. Той може да бъде превърнат в метал във всяка прилична лаборатория. Затова трябва да се отнасяме изключително сериозно към всичко, което „Дуджа“ планира.
— Ако всичко това не е дезинформация — каза Лавал упорито. Той бе човек, който често използваше неоспоримата си власт, за да вбеси някого. Нещо по-лошо, той явно се наслаждаваше на това.
Гундарсън прочисти гърлото си надуто.
— Съгласен съм с директора. Идеята за терористична мрежа, която притежава уранов диоксид, е плашеща. Когато се отнася до пряка заплаха от ядрено оръжие, не можем да си позволим да я отхвърлим като дезинформация. Той бръкна в куфарчето, поставено до него, извади сноп документи, които раздаде на всички. — Едно ядрено устройство, независимо дали е т.нар. мръсна бомба или не, има определен размер, спецификации и неизменни компоненти. Позволих си да изготвя списък, заедно с подробни рисунки, които показват размера, спецификациите и евентуалните маркери за засичане. Бих предложил тези документи да се разпространят до всички органи на реда във всички големи градове в Америка.
Президентът кимна.
— Кърт, искам ти да координираш разпространяването им.
— Веднага, сър — каза директорът.
— Само един момент, г-н директор — каза Лавал. — Искам да се върна към другия агент, който споменахте. Това вероятно е Джейсън Борн. Агентът, замесен в провала с избягалия терорист. Той беше този, които изкара вашия затворник от килията му без нужното разрешение, нали?
— Това е изцяло вътрешен въпрос, г-н Лавал.
— Смятам, че поне в тази стая необходимостта от откровеност надделява над всякакви вътрешни вражди — каза шефът на военното разузнаване. — Честно казано, аз се съмнявам дали може да се вярва на каквото и да е, което е казал Борн.
— Вие сте имали проблеми с него по-рано, нали, г-н директор? — Въпросът бе отправен от министър Холидей.
Директорът изглеждаше уморен, но мозъкът му работеше на пълни обороти. Той разбра, че моментът, който бе чакал, е настъпил. Беше подложен на внимателно координирана атака.
— Какво имате предвид?
Холидей се усмихна леко.
— При цялото ми уважение, г-н директор, смея да твърдя, че този човек е пречка за вашата агенция, за правителството, за всички нас. Той е позволил на важен заподозрян да избяга от ареста на ЦРУ и е изложил на опасност живота на стотици невинни граждани. Предполагам, че ще трябва да се погрижите за него, колкото по-скоро, толкова по-добре.